Градът е част от старобългарските крепости от времето на Първото българско царство, а името му отразява титла. „Тмутаракан“ е таркан-военноначалник на гранично подразделение. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам. През XV – XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хълмовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г.
В историята на Тутракан са записани имената на 2 видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Александър Суворов превзема града. След оттеглянето на руските войски турците разширяват и укрепват крепостта, но това не попречва на ген. Михаил Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г.
На 21 май, след като успешно отразява турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук.
През XIX век Тутракан е беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правят много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. е изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода.
В началото на XX век, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център в страната. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. През Първата световна война там се състои прочутата Тутраканска битка. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България.
Поради живописното си разположение по хълмовете край Дунав Тутракан е известен като „Дунавското Търново“.
Исторически музей
Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“
Военно гробище (Тутракан)
Архитектурен комплекс „Рибарска махала“
Защитена местност „Калимок – Бръшлен“
Защитена местност „Пожаревски острови“
Защитена местност „Сая кулак“ – разположена източно от Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Там са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от там тръгва младежки поход „По стъпките на Таньо Войвода“.
ОВМ „Стената“ – разположено югозападно от Тутракан. Льосова стена, дълга около 100 метра. Най-голямата колония в България на пчелояди.
„Блатен Кипарис“ – разположен на остров Радецки западно от града. Единственото находище на блатен кипарис в страната.
3 март – Национален празник на България
Гергьовден и Ден на храбростта и Българската армия
По пътя на четата на Таньо Стоянов – 30 май – 2 юни
Джулай морнинг – 1 юли
Фестивал на кайсията – юли
Огненият Дунав – края на месец юли
Речни ноти – края на месец август
Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориал „Военно гробище – 1916 г.“ се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които почитаме паметта на воините, загинали в епична битка за Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г.
21 септември – Ден на Тутракан
Никулден
