Долни чифлик е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до река Камчия. Община Долни Чифлик е разположена в югоизточната част на Варненска област. Закътана далеч от големи източници на замърсяване, община Долни чифлик е екологичен оазис: чист въздух, чиста почва, чисти води и уют, опазен от машинни и технологични шумове.
Община Долни чифлик разполага с изключително богати неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски ваканционен туризъм до все по-търсените напоследък алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм. Пясъчно-плажовата ивица при устието на река Камчия и река Фъндъклийска е най-дългата по Българското Черноморие. На територията на общината тя е дълга 9,7 км. На крайморската територия са формирани 4 курортни комплекса: Камчия – Лонгоза, Шкорпиловци – север, Шкорпиловци – юг и Шкорпиловци – село.
Общината разполага с 20 броя защитени природни територии, от които 3 броя резервата – Камчия, Киров дол и Вълчи преход. Биосферния резерват Камчия е част от световната мрежа биосферни резервати и е международно обявен обект на ЮНЕСКО.
Археологическите паметници на територията на общината свидетелстват за обитаване и обществен живот от най-стари времена. Най-трайни са следите, останали от римляните. Това са части от изградената през Юстинианово време / 527 – 565 г. / защитна система в източната част на Стара планина.
Началото на днешния град Долни чифлик е сложено в края на XV век от Джемал бей. След походите на Владислав Варненчик 1443 – 1444 година, турският султан Мурад II дошъл до извода, че за по-лесна отбрана на империята, трябва да започне заселването в Северна и Североизточна България. За тази цел той издава заповед за заселване в тези земи. Джемай Бей тръгва на север, преминава през Айваджишкия проход на Стара планина /днес село Дюлино/ и спира пред река, която нарича Камчия. Тук той намира малко имение на българин кожухар, решава да спре и да се установи в това стопанство, което турците наричат Корк Чифлик. Те изсичат дърветата от Лъга /Лонгоза/ и построяват къщи и джамия която по-късно е изгорена.
По сведения от турски документи в Североизточна България идват турци от Кюрдистан. Джемал бей тръгнал със свитата си и се разположил на земите на днешните селища Детелина, Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик. Разполага събраните по пътя си стада дребен и едър добитък по селищата, съобразно благоприятните там природни условия.
В землището на село Пчелник /Кованлък/ Джемал бей разположил пчелните си семейства, което дава името и на селото, което е било и административен център.
В землището на село Горен чифлик пък оставил биволите, основен впрегателен добитък за обработка на земята и превозване на земеделската продукция, дърва за отопление и други.
Това разположение по естествен път създава два чифлика на Джамал бей, което след време дава имената на тези три селища – Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик.
Преди Освобождението населението е предимно турско. След Освобождението тук започват да се преселват хора от Габровско, Македония и др. По-късно поради различни икономически и демографски причини тук започват да се преселват и хора от село Голица. Фолклорът на града е смесица от традициите и нравите на своите приселници.
На днешния Етнографски музей слага началото Йорданка Бекярова – учител по математика, през учебната 1984 – 5 г., когато се чества 100-годишнината от създаването на СОУ „В. Левски“, със създаването на събирателна сбирка. Много скоро през 1986 г. в 2 помещения на читалището се разполагат повече от 1500 броя експонати.
Музеят представя народния бит от 19 и началото на 20 век – поминък, занаяти, селско стопанство, обзавеждане, облекла, накити, пафти, обеци, колани от Долни чифлик и общината. Паметта на града е съхранена чрез много предмети, документи, свидетелства, снимков материал от бригадирското движение, училищата, военното дело и много други.
