В античността тракийското племе гети обитава тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Античното тракийско поселение от VI-V в. пр. Хр., прераснало в края на II в. пр. Хр. в пристанищен град, е открито при днешното рибарско селище „Кария“ на нос Шабла. Още оттогава носът е важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт. Тук е поддържана „огнева стража“, а в римско време кула с постоянен огън.
През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносния поход на Владислав Варненчик срещу турците в 1444 г. османското господство там е напълно установено. През средновековието край брега на Шабла минавали превозващи слонова кост кораби. Много от тях са погълнати от вълните и до днес се случва най-големите късметлии да намерят изхвърлени от водата слонски бивни. Легендата разказва за потъналия при Шабла през Кримската война британски кораб „Черният принц“, натоварен със златото за войската.
Произходът на днешното име на селището, според версия е свързан с прабългарската дума „шабъла“ (черпак). В средата на 19 в. Шабла е най-голямото българско село в района, а кметът му е българин. Жителите активно участват в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода. В личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му е записан Никола Алексов от Шабла.
Около фара на Шабла е било единственото нефтено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра.
До 1964 година Шабла е село, до 1969 г. селище от градски тип, на 27.08.1969 г. е провъзгласен за град.
Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн. Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с руско-турската война 1768 – 1774 г. Шабленският фар е считан от Oсманското правителство за изключително важна държавна постройка щом е наредило в нея да бъде вградена султанската тугра, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха. Официално обновения фар е открит на 15 юли 1857 година. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см. изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м.
В морето фарът се вижда на 31 км, а в ясно време и много по-далеч.
В Шабленския фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година. Преди десетина години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра.
Първата църква е построена в 1853 г., заедно с първото килийно училище.
Седмица на морето, която обикновено се провежда през първата седмица на месец август. На 2 юни се провежда Шабленския панаир. Той се простира от центъра на Шабла до околовръстния път към Румъния.
