Градът е разположен на 19 км северно от Търговище, 20 км южно от Разград, 37 км западно от Шумен и на 36 км източно от Попово.
Първото известно име на селището е Кубадън (на турски: кръстопът, възел на 7 пътя), споменато и в руски регистър от 24 декември 1573 година. През 1877 година в селището има 66 домакинства.
След Освобождението от османско владичество в селото се заселват балканджии, привлечени от богатата природа и удобното разположение. Те бързо възвръщат народните традиции и български дух. През 1908 година с доброволен труд и средства от по-заможните е построено първото училище, а през 1947 година е създадена първата земеделска кооперация.
Лозница е обявена за град на 4 септември 1974 г.
