Село Добрина има многовековна и богата история. Районът му е бил населяван още от античността. През 1961 – 62 г. на 3 км северно от селото е разкопан тракийски могилен некропол от VI – V в. пр. Хр., а южно от него има следи от светилище на Тракийския Херос (конник).
Има сведения, че днешното село е заселено през XV в. от българи-преселници от Епир (днешна Гърция). Тогава селището се е разрастнало и замогнало икономически, благодарение на развиващите се в него занаяти – главно медникарство.
Малко по-късно, през XVI-XVII в. село Добрина става център на голяма дубровнишка колония, членовете на която се занимавали с търговия и осъществявали връзки с градовете на Европа. Свидетелство за присъствието на дъбровничани тук е останалата до наши дни, макар и в доста лошо състояние, каменна църква „Св. Теодор“.
През османския период селото е известно с името Диздаркьой. Добринци участват в едно малко известно въстание – Разградско-Провадийското от 1689 г. Жителите на селото сериозно пострадват по време на кърджалиските размирици в края на XVIII началото на XIX в. В старата църква „Св. Теодор“ са открити множество кости – свидетелство за масово клане на населението при кърджалийските безчинства.
След Руско-турската война от 1828 – 1829 г., с отстъпването на руските войски, голяма част от жителите на Добрина се изселват. На тяхно място идват преселници от Старозагорско, Лозенградско и от другаде. Село Добрина е свързано и с историята на английските военни части по време на Кримската война (1853 – 1856 г.). Интерсен е фактът, че измежду многото гробове на английски войници има погребан и един генерал.
Интерес представлява и действащата църква „Св. Рождество Богородично“, която притежава забележителен иконостас, а в подземието ѝ има скривалище с кладенец.
Селското читалище „Васил Левски“ е основано през 1901 г. Днес в него е подредена богата етнографска изложба.
Църквата „Св. Теодор“ се намира в западния край на провадийското село Добрина.
Старинният храм е разположен в средата на малък двор, като е полувкопан в земята.
Черквата „Св. Теодор“, както и старинната църква „Пресвета Богородица“ на чието място в началото на XIX в. е изградена днешната действаща селска църква, са били описани от Константин Иричек при пътуването му из България през 1884 г. По това време „Св. Теодор“ е била действаща, а „Пресвета Богородица“ в руинно състояние.
Културни и природни забележителности:
каменна църква „Св. Теодор“ от 16 – 17 век, построена от дубровнишки търговци в дубровнишки стил
действаща църква „Свето Рождество Богородично“, наподобяваща другата
читалище с етнографска изложба
Към нематериалното културно наследство на селото принадлежи запазеният обичай „Камилари“, възпроизвеждащ заселването в Добрина на родове идващи от Мала Азия.
