Царевец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново. През Царевец протича от запад на изток малка местна река (ручей), вливаща се в река Дунав. Селото се намира в зоната с умерен климат. Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.
В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи, всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически. Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността.
За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век. След Освобождението идват малко заселници от Балкана, а по-късно от Мала Азия. По-старото име се знае като Текир, Текир капи, Текир дере, които се обясняват със старо светилище, на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец, но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име.
В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война.
Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври.
На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.
