Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се анагажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района.
Терминът
селски туризъм е широко използвано понятие,но въпреки,че се дискутира много широко,все оше не е еднозначно дефинирано и няма една общоприета дефиниция.Селският туризъм често се определя като провинциален,местен,агро,рекреативен,алтернативен или всякакъв друг вид туризъм, различен от масовия.В едни случаи се ограничава до агротуризъм (туристите се настаняват във ферми),а вдруги се разширява до зелен, почивен, алтернативен, местен,на открито,провинциален.Посочва се,че селският туризъм предоставя на хората удоволствие, защото се различава от индустриалния или масов туризъм и е далече от пренаселените курорти.
Някои автори разглеждат понятията провинциален, селски и агро- туризъм като взаимно препокриващи се.Според тях най-общ е провинциалният туризъм ,който включва следващите два. Агротуризмът е част от селския туризъм и се характеризира с настаняване на гостите във ферми,запознаване и участие в селскостопанската дейност.Други автори правят разделение на видовете туризъм на база на компонентите от туристическия продукт.Те разглеждат селския туризъм като туризъм,чийто продукт се основава на селската култура.
