Ямболското поле е разположено от двете страни на средното поречие на река Тунджа, между Светиилийските възвишения на югозапад, Бакаджиците на изток и североизток и крайните разклонения на Сърнена Средна гора на северозапад. На север е широко отворено към Сливенскотото поле, а на юг – към Елховското поле. Северно и южно от Светиилийските възвишения се свързва чрез ниски вододелни гърбици с най-североизточната част на Горнотракийската низина. От запад на изток дължината му е 30-35 км, а от север на юг – 22-25 км. Средна надморска височина около 100-150 м.
Релефът му е равнинен, изграден от плиоценски и кватернерни отложения. Климатът е преходно континентален. Средна годишна температура за станция Ямбол 12 °C, средна януарска 0,6 °C, средна юлска 22,6 °C. Средна годишна валежна сума 552 мм. Отводнява се от река Тунджа и нейните притоци. Преобладаващите почви са излужени чернозем-смолници (по междудолинните гърбици), излужени канелени горски (по периферията) и алувиално-ливадни (по долините на реките). Отглеждат се зърнени и тухнически култури.
Център на областта и най-голямо селище е град Ямбол, около който са разположени още няколко десетки села.
