Ѐлхово е град в Югоизточна България, област Ямбол. Втори по големина в областта след Ямбол, градът се намира на 36 км от ГКПП Лесово - Хамзабейли на българо-турската граница. Елхово е административен център на община Елхово, която включва общо 21 села (кметства). Град Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар сред плодородно поле. На 38 км от град Ямбол, на 27 км от град Тополовград и на 339 км югоизточно от София. Селищна система Елхово се намира в югоизточната част на Ямболска област. Обхваща част от низинно-хълмистата и нископланинска Тунджанска област – район на средното поречие на р. Тунджа, и част от Дервентските възвишения.
Централно място заема Елховското поле. Неговата равна повърхнина се простира от двете страни на протичащата от север р. Тунджа. Надморската височина е 100 – 150 м. В периферните си части полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските и Дервентските възвишения.
Равнинният релеф в северната част постепенно преминава в нископланински – тук се включва част от Дервентските възвишения, които в географския си облик имат много общи черти със Странджа (планина). Условна граница между тях е плоската седловина, от която води началото си р. Поповска. По гърбището им минава държавната граница с Турция. Надморската височина на включената в селищната система част от Дервентските възвишения достига до 450 м. От северните им склонове събират водите си десните притоци на р. Тунджа – р. Поповска и р. Араплийска.
Дълбочината на разчлененост на релефа на района е много малка, а почвената ерозия е слабо изразена.
Река Тунджа пресича нископланинската верига в южната част, като разделя Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката образува дълъг пролом. Стръмните долини и многобройните извивки го превръщат в живописен и привлекателен край.
Липсата на високи оградни планини и близостта на морето обуславят североизточни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е 3,3 м/сек. С големи скорости се характеризира южният вятър, който духа по долината на р. Тунджа. В началото на пролетта този вятър се проявява на буйни топли вълни.
През пролетта и есента, когато ветровете са носители на черноморски въздух, често се образуват мъгли и ниска облачност. Средният брой на мъгливите дни е 71, като максималният брой е през януари – 20, а минималният е през септември – 4 дни.
В миналото по долината на река Тунджа между планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и друг важен път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните комуникации е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието. Именно тези пътища, по които хилядолетия са преминавали народи и войски в четирите посоки на света са оставали трайни следи върху развитието на стопанския живот, културния обмен и етнодемографските процеси.
Благоприятните природни условия на района обусловили появата на човешки живот още през епохата на неолита (6000 – 4000 г. пр. Хр.). За това свидетелстват запазените селищни могили, откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти. Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазени са останки от тракийски крепости, селища и надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагменти от битова керамика, оръжия и оръдия на труда и оброчни плочки с изображения на Тракийски конник. От Траките са останали и интересни по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Сред тракийските племена по тези земи с най-голяма числености са астите, обитаващи северните склонове на Странджа, одрисите, населяващи долината на река Тунджа и кените, за които споменава древногръцкият историк Херодот. Планината Сакар е най-богатата в Тракия не само на долмени, но и на тракийски крепости и светилища. Обитателите на този район са имали силно развити обществени, трудови и културни отношения. През 45 г. този район окончателно попада под властта на римляните, които превръщат Тракия в римска провинция. Те укрепват днешния град Елхово и го наричат Орудица ад Бургум. През този период Елховският край притежава много удобно транспортно местоположение, тъй като е разположен на два големи пътя: единият свързващ Адрианопол (Одрин) с Августа Траяна (Стара Загора), другият – Кабиле (Ямбол) с Черноморското крайбрежие. В периода ІV-VІ век Орудица ад Бургум попада в пределите на един силно развит регион с четириъгълна форма – Адрианопол–Филипопол–Берое–Кабиле, за който е характерна римската колонизация и нашествие на готи, хуни, а по-късно и на славяни. От времето на римското господство има много следи на материалната им култура, най-вече равнинни селища и пътища. До XIV век районът попада и в зоната на ромейското политическо, икономическо и културно влияние, и в границите на средновековната българска държава като буферна територия между често воюващите България и Византия.
Още по времето на хан Крум (802 – 814 г.) регионът е включен в пределите на българската държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното село Маломирово. След многобройни войни отделни части от региона попадат в различни административни области на Източната Римска империя или България. През XVII век в региона насилствено са заселени колонисти от Мала Азия, както и българи от Охридско, Кочанско, Софийско и Кюстендилско. Берлинският конгрес през 1878 г. оставя долината на река Тунджа между Странджа и Сакар в пределите на Източна Румелия. През 1885 г., след съединението на княжество България с Източна Румелия, районът на днешната община Елхово остава в границите на българската държава. След Балканските войни и Първата световна война тези територии се населяват от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.
До септември 2001 г. в града е разположен 12-и мотострелкови полк (създаден през 1885 г. като 11-и сливенска дружина), от състава на 7-а мотострелкова дивизия.
