Релефът е с ясно изразен планински характер, с една междупланинска котловина, пресичана от гористи хълмове. Най-високото място, което се намира на 6 км западно от селото, е връх Разбойна – 1128 m над морското равнище. Природните дадености на Жеравна са най-вече причудливи скални формации, тайнствени пещерни комплекси, бистри карстови извори, разнообразна флора и фауна. Почвите на Жеравненското землище са предимно кафяви горски. Жеравна е богата на водни ресурси. Изворите и реките са с дъждовно-снежно подхранване. Всички води, които протичат през Жеравненската котловина, съставляват голяма част от басейна на река Луда Камчия. В Жеравна няма открити залежи на полезни изкопаеми.
Жеравна е богата на горска растителност. Разпространени са както широколистна, така и иглолистна растителност. Дивечовото разнообразие е голямо – дива свиня, сърна, благороден елен, чакал, вълк, зайци, пъдпъдъци, яребици и др.
Климатът в Жеравна се характеризира като типично планински с ранна есен, късна пролет и доста сурова зима.
Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и в съвремието над Жеравна има местност с име „Пòтъка“). За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна“, „жерка“, „жерков“ – думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.
Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.
Според легендите Жеравна е разорявана от кърджалии на два пъти – през 1797 и 1800 година.
Фестивали:
Фестивал на фолклорната носия – Жеравна е международен фестивал на фолклорната носия
Събор Войводска среща – Жеравна се провежда всяка година в чест на раждането на Васил Левски
Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Създадени са и условия за конна езда. Конната база се намира в близост до къщата на Никула Чорбаджи.
Към обществените сгради се числят: музейни къщи – 3; църква с Хилендарски метох – 1; художествена галерия – 1; библиотека/читалище – 1; здравен дом – 1; детска градина – 1; кметство и поща – 1; Хаджи Вълчовият хан – 1; Димчовото кафене – 1; Старата фауна – 1; дърводелска работилница към Национален Институт и паметници на културата – 1.
Църква „Свети Николай“. Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна.
Жеравна е световен архитектурен паметник. Запазени са близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание.
Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище – сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. Котел – Природонаучният музей; Галатанското училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; с. Медвен – Къща музей Захарий Стоянов и местността Синия вир.
Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).
Руси Чорбаджи е бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото, имал е 30 000 глави добитък, овце, кози и коне и няколко дюкянчета. Търгувал е в Турция и Гърция. Според една легенда дъщеря му Калинка била отвлечена от Индже войвода, който пощадил къщата, но не и бащата на възлюбената си, заради това, че Руси Чорбаджи предупредил котленци за опасността от нападения и те успели да се защитят.
Когато кърджалиите идвали в селото да отвличат моми в едно и също време от годината, той се е намесил, като измислил план и казал на мъжете в селото да скрият всички моми в гората. Когато кърджалиите дошли, не видели нито една мома и се усъмнили, по-късно разбрали за измамата и убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му синове. Къщата на Руси Чорбаджи е превърната в музей, посветен на живота му като активна личност – заможен, участвал в управата на селото по онова време. Отвън не се подозира за богатството на красивите архитектурни решения и детайлите отвътре. Правят впечатление оригиналните ажурни резби над вратите, по рамките на долапите, по вратите и дори по изкованите от желязо детайли – фигури на звезди, цветя, листа, плодове, птици, змии (старата българска декоративна традиция за стилизация на заобикалящия ни растителен и животински свят).
В с. Жеравна са живели видни светила на България и на света като: Райно Попович; Васил Д. Стоянов; Сава Филаретов; Тодор Икономов; Йордан Йовков, а в наши дни – много професори, художници, артисти, певци.
