И хората на Жеравна не са го забравили. Ако имате път нататък, непременно потърсете къщата-музей, в която се е родил. Тя е скромна, едноетажна и много му подхожда. Ще видите в двора и самия него, сякаш унесен в спомени. А когато се озовете вътре в къщата, ще усетите атмосферата, която го е обкръжавала.
Жеравна, неслучайно още през 1958 година, заради запазените над 200 дървени къщи, строени по време на Възраждането, е обявена за архитектурен резерват и се посещава от над 20 000 туристи всяка година. Невъзможно е да се опише, трябва да се усети очарованието, което струи от тези достолепни постройки.
За произхода на името Жеравна има няколко хипотези. Според ранни летописи на същото място имало град със славянското име Потук. През X-XII век селището било познато като Зервона или Жервона. Османците го наричали Башкьой /главно село/ и Жеруна /от Жерина- вид данък/. Със сегашното си име, Жеравна, селището било назовано за първи път през 1835 година от Райно Попович. Смята се, че коренът на думата идва от славянското жернов /воденичен камък/ заради многобройните някогашни воденици в селото.
Основен поминък в Жеравна било овцевъдството и търговията с вълна, абите и шаяците, които много се търсели. Оттук тръгвали към пазара и гайтани, сапун, папуци, куюмджийски изделия. Строели се къщи с дюкяни или работилници на първите етажи, където се трудели обущари. Жеравна била и културно средище, в него Хилендарският манастир е имал метох, запазен и до днес. Смята се, че в него е била преписана „История славяноболгарская". Икономическият подем спомогнал и за културното развитие, построени били здания с просветно и религиозно предназначение, необходими били 5-6 души свещеници, които да обслужват голямата енория.
Процъфтяващото село не останало незасегнато от нападенията на кърджалиите към края на XVIII век, но западнало истински след Освобождението, когато местните изделия вече не можели да се конкурират с манифактурното производство. След Кримската война жеравненските кехаи започнали да прехвърлят стадата си в Добруджа и да изтеглят там семействата си. Други се пръснали из цялото вече свободно отечество, да търсят препитание като чиновници, учители, търговци. В началото на 20 век селото практически опустяло. През 30-те години наследниците започнали да разпродават на безценица къщите -архитектурни шедьоври - на дребни предприемачи, които ги събаряли заради дървения материал и керемидите. За щастие - не всички.
През 1958 година започва възраждането на Жеравна, много от къщите са обявени за паметници на културата и днес тя е един от най-привлекателните обекти за нашите и чужди туристи.
