Годеч

Годеч е малък град, разположен в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Драгоман. Намира се в планински район. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.
  • Площ 56,305 km²;
  • Население 4425;
  • Надм. височина 692±1 m;
  • Пощ. код 2240;
  • Тел. код 07292;
  • МПС код СО;
  • Община Годеч;
  • Област Софийска;
Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърге има добре развито котловинно дъно (Гладно поле, 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.

Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища – от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.

В града има останки от малък римски храм от II – IV век (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата.

Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската (Пиротска) кааза и нахията Висока.

В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители Дмитър Йован, поп Петър 30 и Стоян Радослав, които имат задължението да предадат на държавата общо 85 овце.[1]

През 1905 г. село Годеч, което е център на община от 3 села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап.

Към гр. Годеч има друга махала – Скривена. Намира се североизточно от града на около 4 – 5 км. Сега е почти обезлюдена. Повечето жители се преселват в самия град през 1960-те години. Основно препитание е било животновъдството.

Годеч е официално обявен за град на 18 юни 1956 г.

Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:

    1887 – строи се ново училище с четири учебни стаи
    1899 – учредено е читалището
    1900 – открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар
    1905 – създава се полицейски участък
    1908 – създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (село Голеш)
    1915 – открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище
    1920 – открита е млекарска кооперация, село Годеч става административен център на Царибродска околия
    1942 – село Годеч става административен център на Годечка околия
    1948 – създава се ТКЗС
    1956 – Годеч е обявен за град
    1960 – 1965 – построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“

Старата църква „Свети Димитър“ е от 1836 година. Иконостасът на новия храм „Свети Димитър“ (1937) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

През 1960-те години, на територията на град Годеч е построен завод „Магнит“, произвеждащ трансформатори, дросели, захранващи устройства, високомощни предпазители и други електрически елементи, част от които се изнасят.

Друг голям завод е бил „Ком“, за производство на телевизионни и радиоантени, антенни усилватели и колективни антенни системи и военни електронни устройства. Открит е бил и филиал в с. Комщица, Годечки окръг, където селяните (главно жени) са се занимавали със сглобяването и комплектоването на антени.

През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България“ АД. Производството е на върхово световно ниво и се помещава в сградата на бившия завод „Ком“. Произвежданите продукти са с технически показатели, нареждащи компанията сред първите пет световни производители на светодиоди.

В града съществува и завод за производство на нова, високотехнологична строителна технология – „ИБТ“ ООД, а също и мандра за производство на сирене и кашкавал.

Градът и околностите му се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.

В община Годеч няма курорт с национално значение, но планинският характер на местностите и природните дадености са благоприятствали изграждането на вилни зони около града и около селата Гинци, Връбница, Туден и др. На територията ѝ се намират хижа Малина и хижа Петрохан – в землището на село Гинци, до прохода Петрохан, които се посещават годишно от стотици туристи.

Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком – с. Гинци, с. Комщица, с. Губеш, с. Смолча и др., са удобни за туризъм и лов. 

Река Нишава, планинските рекички и водоемите до с. Връбница са подходящи обекти за спортен риболов.

На Видовден, който се отбелязва в последните 2 почивни дни от юни, се организира събор. Той се пада на празника Лисе, още наричан Елисей. Тогава в Годеч се събират хора от цяла България, близки, роднини и познати.