Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в някои години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат. Зимата там е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 0С.
През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир, най-големият в района.
Старосел дава много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено са цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой е избито, друга част се преселва в Северна България. По-голямата част се връща на старото си поселище, но от суеверие не издига наново опожареното и опустошено село, а построяват ново на 2 – 3 км надолу по реката. Наричат новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село – на старото място ново село), което название остава до 1930-те години, когато е преименувано на Старосел.
На 25 май 1876 г. на моста на река Марица в Пловдив са обесени 12 мъже от Старо Ново село (Старосел) – участници в Априлското въстание. Техните имена са: Поп Атанас Ненков, Михо Митков Кабаджов, Найден Иванов Сланинков, Поп Марко, Тодор Стоянов Начев, Танчо Георгиев Пройчев, Иван Гюмюшев, Илин Сарафов, Куман Дойчев Пъргов, Коста Кошелаков – Нягин, Никола Тарашев, Пенчо Копарански.
Със смъртни присъди са още 88 мъже от това героично село. Поради намесата на Международната комисия техните присъди са заменени със затвор в Анадола.
Двама от въстаниците – Андрей Митков Пройчев и Иван Добрев Овнаров – успяват да преминат река Дунав и оттам се озовават в Русия! След обявяването на Руско-турската война тези смели мъже се включват в опълченските дружини. Участват в боевете на Шипка и при Стара Загора. За проявената от тях храброст са наградени с Георгиевски кръст – високо руско войнско отличие. Андрей Пройчев е живял дълго след Освобождението. За изключителната му храброст по време на Руско-турската война получава още и позлатена чаша – специален подарък от император Александър Втори.
В героичната Битката при Каймакчалан по време на Първата световна война загиват трима Староселци от 43-ти пехотен полк, 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
Старши подофицер Митко Михайлов Вълков - 26 г. - 1-ва рота - Убит на Каймак-Чалан на 26 септември 1916 г. Погребан в общ гроб в гробището на върха.
Ефрейтор Гатю Петров Начев - 31 г. - 1-ва рота - Убит на КаймакЧалан на 28 септември 1916 г. Погребан в отделен гроб в гробището на върха.
Редник Дранго Митрев Костадинов - 35 г. - 5-а рота - Убит на Каймак-Чалан на 26 септември 1916 г. Погребан в общ гроб в гробището на върха.
В годините на Втората световна война от Старосел излизат 21 партизани. Два пъти (през май и юли 1944 г.) селото е овладяно от участниците в съпротивата. В бой на 9 юли 1944 г. падат убити шестима партизани, а други двама са тежко ранени и впоследствие умират от раните си.
