Селото е разположено на 834 м надморска височина в полите на планината Чепън. Над него са върховете Илийски кръст – 913,3 м и Попов връх – 1056,6 м. Между билото на планината и селото расте борова гора. През селото преминават няколко ручея. Селото се намира в непосредствена близост до Драгоманското блато и връх Петровски кръст в планината Чепън. За съжаление язовира, който се намира на около километър и половина от селото е повреден от военни, които са искали да ловят риба отвъртайки шлюзовите кранове. В резултат - крановете биват подредени и водата от язовира изтича и вече повече от 30 години чашата е празна. Интересен факт от историята на селото е огромният пожар, който изпепелява десетки декари борова гора през 70-те години на 20 век.
Понастоящем в селото живеят не много хора повечето възрастни пенсионери, но факт е, че напоследък има и млади семейства с деца. По данни от декември месец 2013 населението е 70 души (неофициални данни) 70 души са регистрирани в самото село, а броят на живущите там прехвърля 150 души, през по топлите сезони на годината селото се напълва с млади семейства и деца.
Селото е разположено от двете страни на пътя Драгоман – Ломско шосе, в южното подножие на Чепън планина (дял от Западна Стара планина). Средната надморска височина на селището е 834 м. Селското землище заема в площ от 13,874 km² и в северната си част обхваща земи с планински релеф, а в южната – равнинен. Природата около селото е разнообразна и живописна. Над Мало Малово се извисяват върховете Илийски кръст (913,3 м) и Попов връх (1056,6 м). В подножието на първия връх се намира пещерата "Пещерица" с дължина 23,00 м и денивелация 11,40 м.
Селото е едно от многото засегнати в района от демографската криза, постоянно намаляващото му се население към 2013 г. е около 40 жители (постоянно живущи).
Село Мало Малово е старо средновековно селище. Северно от днешното село е минавал римски път, което предполага, покрай него да е съществувало още по-старо - антично селище, чийто вероятен приемник е средновековното.
Средновековният произход на селището е засвидетелствано и от топонима „Латинската чешма” – единствената чешма по високото било на Чепън планина. Според местните предания тя е взела името на миналите някога по тези места кръстоносци.
Първите писмени сведения за Мало Малово намираме в османските данъчни регистри. То е вписано в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Върбе Малува, като селище, влизащо в състава на кааза Шехир кьой (дн. Пирот). Селото, подобно на други в Драгоманско е било привилегировано – войнушко. Част от жителите му (войнуците) са служели в турската войска в замяна, на което са ползвали определени привилегии и данъчни облекчения.
От по-високото им социално и материално положение неминуемо се е облагодетелствало цялото село. Не малкото акумулирани средства от тази заможна прослойка са били използване за изграждането и поддържането на културни учреждения (църкви, манастири), които пък от своя страна способствали за запазването на християнството и националната идентичност сред местното население. Това се потвърждава от близкия до селото Маломаловски манастир „Св. Николай Мирликийски”, чийто храм е бил украсен отвътре с прекрасни стенописи през XVI в. Вероятно ктитори на манастира са били именно тези войнуци.
Свидетелство за здраво застъпените в миналото християнски традиции са и неколкото оброчни кръстове около селото.
