Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, област Ловеч, на 12 km от град Тетевен. Разположен е на североизточния склон под каменните отвеси на връх Камен Лѝсец (1073 m), на скална издатина на планински рид, спускащ се от него. Подстъпът към входа на манастира е бил препречен от скали, които са ломени, за да се прокара по-късно път, а от другите му страни се спускат дълбоки долове. Така той се вижда отдалеч като кацнал на скала, което го отличава от другите български манастири, строени обикновено в закрити, потайни места. Гледката във всички посоки е забележителна.Преданието разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георгий Глож, който дошъл в България, гонен от татарите, и цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. На нея, на днешното място, през 1223 г. основал селище и то било наричано Гложене.
За историята на манастира през времето на османското нашествие и след падането на Второто българско царство няма много сведения. Сградата и църквата не са били разрушени, нито дори кулата. Предполага се, че поради непристъпното му разположение, от една страна, а от друга, поради липсата на стратегическо значение, не е била предприета трудна обсада и разрушаване. В старинен ръкопис пише, че манастирските имоти били отнети и манастирът изпаднал в голяма нищета. Допуска се, че са останали само няколко монаси, препитаващи са от подаяния, да го поддържат, през XVI и XVII век.Манастирът открива редица килийни училища. Предполага се, че училището в самия манастир е съществувало още от основаването му и е продължило да подготвя послушници за монаси, свещеници и учители с малки прекъсвания до Освобождението; учители са били самите монаси, за учебници са използвали църковни книги. В близкото село Малък извор открива метох с килийно училище. В Ловеч Гложенският манастир също открива свой метох, а към него – първото килийно училище в града (през чумавата 1828 г. вече го е имало), което след това превръща във взаимно и смесено училище. За него ангажира най-добрите учители и учителки в този край: даскал Павлин (сърбин), Христо П. Попович, даскал Коста, даскал Русчо, поп Лукан, Парашкева Нейкова, учила момчета и момичета, а после само момичета, и други. Троянският и Рилският манастир също откриват метоси в Ловеч, но без училища, само с по един духовник изповедник.През 1904 г. земетресение нанася сериозни щети. През 1908 г. игуменът Дионисий успява да възстанови килиите, изгражда от камък тунела пред църквата (дотогава е дървен). През 1913 г. при ново земетресение падат отломки от скалата, върху която се крепи северната стена на църквата, вследствие на което през 1915 г. тя и южната се срутват частично. Настъпва упадък, много манастирски имоти се разпродават, а парите отиват в Светия синод.Старата църква е била построена на високата предна скална част на планинския масив, като северните и източните основи са били хванати в отвесната скала. Върху тях след това е построена оградата на новата църква от травертинов камък, взет от разрушената църква и кулата. Била е малка, еднокорабна и едноабсидна, засводена, с дължина 5,10 и широчина 4,30, с един прозорец от южната страна и две малки ниши. Градежът ѝ е от ломен камък, примесен с вар и пясък, по-големи късове червен камък и дялани травертинови блокове. Засводената част е направена от тухли.