Долнослав

През 1576 г. за пръв път в османските регистри селото фигурира в регистър на търговците на добитък, като е регистриран само един джелеп. Това подсказва, че село Арбанаси е било все още малко. Вероятно селото е било създадено малко преди това преброяване. В турските документи то е записвано като Арнаудлар или Арнауд, в гръцки като Арванитохори/Алванитохори, а на български като Арбанаси. Според някои изследователи албански преселници са хората поставили началото му. Според други схващания, това са били български преселници: т.н. „арнаути“, наричани така защото са дошли от западните македонски краища разположени в непосредствено съседство с албанците. Според предание Арбанаси било заселено от албанци християни, които обаче постепенно се слели с българското население. Спомен за тях останал само в селищното име. През 17 век селото се разделя на две махали – Долно Арбанаси и Горно Арбанаси (днес това са селата Долнослав и Горнослав). Възможна причина за това е, че в едната са живеели гъркомани, а в другата българоговорещи. Под влияние на гърцизма жителите на Долно Арбанаси се погърчили, докато в Горно Арбанаси разговорен останал българския език. В местността „Лопките“ се намира праисторическо селище, което е уникално в Европа. През периода 1984 – 1990 година е проведена археологическа експедиция под ръководството на ст.н.с. Ана Радунчева и н.с. Бистра Колева от Археологическия музей при БАН. По-късно са организирани множество изложби в България и чужбина с експонати от праисторическото селище. Една от тях е „Религията през каменно-медната епоха“, с която се откриха „Филипополските седмици“ през 1986 г.

Археозоологичното проучване на костните останки от животни от екип на Националния природонаучен музей при БАН установи 17 вида бозайници и 3 вида птици – обект на лова на древните жители. Сред по-интересните находки са тези на тур (Bos primigenius), дива коза (Rupicapra rupicapra), рис (Lynx lynx), бобър (Castor fiber), глухар (Tetrao urogallus), колхидски фазан Phasianus colchicus) и др .