Водопад "Лястовичи вир"

Водопад Лястовичи вир се намира на 1.5 км от яз. Сушица, община Асеновград, като до него може да се стигне по маршрута Асеновград-Долнослав. Пътят до водопада е осеян с панорамни гледки от първите хълмове на Родопите към Тракия и Стара планина. Пътеката до него се движи успоредно срещу течението на р. Сушица, като след около 500 м. се слиза до нея, преминават се множество водни каскади и след около 300 м. се стига до водопада.

До водопада Лястовичи вир се стига по маршрута Асеновград- Долнослав, който е около 12 километра и към язовир Сушица. Според местните легенди интересното име на водопада идва заради труднодостъпния терен и, защото само лястовичките могат да стигнат до красивия водопад. Лястовичият водопад е една идеална дестинация за приятна разходка сред красивата природа. Преходът е изпълнен с невероятни гледки, а до водния пад се стига по много издълбани стъпала от идващите хора. Съвсем близо до водопада се намира известния язовир Сушица. Там е идеално място за пикник. В района е и конната база на атракционно селище "Wild city". Там се предлага голямо разнообразие на атракции, конна езда и място за хранене. След Атракциона пътеката минава от лявата страна и се движи по течението на река Сушица. Следва преход около половин километър и после се слиза до самата река. Всички туристи минават покрай много красиви водни каскади и на 300 метра буквално сред водните прагове може да се види и Лястовичият водопад. Той има пад 12 метра на водата.
След табелата за Долнослав, ако тръгнете за язовира, по шосето ще стигнете до две постройки. Едната е свързана със спортния риболов, а другата е за почивка на полицаите.

   Пък и разходката до конната база си беше приятна – 2 километра през горичка и полето, за подобряване на кръвообращението.  А, там в конната база гледам един човечец се навърта около обора с конете.  Всъщност едва ли местодомуването на конете се нарича „обор“, „кошара“ или някои от другите селскостопански сгради, които са ми в речниковия запас, ама като не зная как се нарича, ще се задоволим с този „синоним“. И тъй като вече от 15-20 минути не бях питал „Как да стигнем до водопада?“, а за толкова време, все пак нещата може да са се променили, пак се насочих към човека с познатия вече рефрен. Явно ме усети какъв съм досадник, нахълта с една бала слама при кончетата. Но един истински „ентусиаст“ си е една доза по-нахален от нормалния, средностатистически човек, та прилежно си го изчаках да му забия „А, извинявайте, как да стигнем до водопада?“. И това се разиграва на има-няма 20 метра от една „стрелковидна табела“ на която пишеше ясно и отчетливо „ВОДОПАД“.   Ама пак пустия мерак за споменатата не еднократно „гяволия“. И каква изненада само – същия отговор – слизате покрай горичката и само по реката. Е, разбрахме нещо плюс, че ще се наложи да преминем през самата река на няколко пъти (7-8) и имахме още едно доста точно описание точно преди водопада къде да се отбием, че да стигнем до него.

   Зад нас се простираше чудна гледка към язовир Сушица – не много голям, явно построен за нуждите на няколкото съседни села, а може би и за напояване на земеделските нивя. Тук обаче се породи дилема – да се качим ли до ресторантчето на конната база и да се полюбуваме малко на гледката  отпивайки по една биричка  или да оставим това за после, на връщане от водопада. Първоначално си мислехме да го оставим за десерт, ама както споменах и в началото, не ни бе сефте да обикаляме водопади в последния календарен ден от годината и си спомняхме как тогава примрели от жажда и глад в късния следобед, ни отпратиха отвсякъде, тъй като течаха приготовления за новогодишната вечер. А, ние не искахме да се лишаваме от никое от запланувани удоволствия, тъй че продължихме към ресторантчето.

Разходката е много приятна и отпускаща. Водопадът е изключително красив и си заслужава да се посети.