Царево е град в Югоизточна България, област Бургас. Намира се в близост до град Ахтопол.В миналото е известен като Василико и Мичурин.
Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия с 502 m надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежието на Странджа е прекрасна.
Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.
Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които я покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове – лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи – ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.
Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.
Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.
Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук. Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия произходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.
В началото на 1880-те години градът силно пострадва от стихиен пожар. Затова сега се дели на стара и нова част, строена през 1890-те години.
След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание селището попада отново в турски ръце. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Окончателно е освободен след Балканската война (1912). През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия.
Риболовът е отрасълът с най-стара история в Царево. Застъпени са дърводобивът и дървообработването. Тук е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“ – 350 т. Туризмът е с традиции още от края на 1960-те, когато градът е обявен за климатичен морски курорт с национално значение.
Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г.
Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото – Дните на Нептун. По традиция през август се провежда Фестивалът на мановия мед. Рибеният фест е ново събитие в календара на Общината, което се организира в уикенда около празника „Съединение на България“ през септември.
Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.
