Сливница

Рейтинг:
5 / 1 оценки

Слѝвница е български град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 km от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Драгоман и Годеч. Градът е административен център на община Сливница.

Кмет на община Сливница е Васко Стоилков, който е градоначалник от 2011 г., а през 2015 г. печели втори мандат.

Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия. Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42 градуса и 51 минути северна ширина и 23 градуса и 03 минути източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.

  • Площ 42,86 km²;
  • Население 7186;
  • Надм. височина 525±1 m;
  • Пощ. код 2200;
  • Тел. код 0727;
  • МПС код СО;
  • Община Сливница;
  • Област Софийска;
Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига Люлин – Вискяр – Завалска планина – Гребен – Влашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3 – 2,6 млн.години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранно-плейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.

Сливница е разположена на международния път Е80 от Лисабон през София за Истанбул и на железопътна линия Мюнхен – София – Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница – Брезник – Перник) и Северна България (Сливница – Опицвет – Беледие хан – проход Петрохан – Берковица).

„Битката при Сливница“ е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г.

Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, докато централната част, т.нар. „Паланка“, е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.