Самоков


Град Самоков се намира в Софийска област, Югозападна България и е на 10 км от Боровец. В областта е най-големият град. Град Самоков  е в близост до минералните извори в Сапарева баня и до язовир Искър. Самоковската котловина е разположена между планините Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора. Формата на котловината е неправилна и двуделна. Климатът е умерено континентален - не много горещо лято и студена, продължителна зима. Средна годишна температура 7,3 °C, средна януарска -3,4 °C, средна юлска 17,3 °C. Средна годишна валежна сума 653 мм. Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински. Слънчевото греене е продължително, с малки изключения на мъгли. Самоковската котловина е богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава - Черни Искър и Бели Искър. Йончево езеро и Старшно езеро са две от най-красивите рилски езера в този край. Близостта на Община Самоков до столицата, традициите в търговско-занаятчийските услуги и индустриалното производство, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ са отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона. Двата основни сектора на местната икономика са промишленост и хотелиерство.
  • Население 350871;
  • Област Софийска;
  • Община Самоков;
  • Надморска височина 1029 м ;
  • Площ землище 128,982 км2;
  • Пощенски код 2000;
  • Телефонен код 0722;
Името на град Самоков е забележителен културен факт и отразява възникването и развитието му около огромните механични чукове за добиване на желязо, наречени „ Самокови“ или само-кове. Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да търсим най-късно в годините на Втората българска държава, е било производството на желязо от богатите с руда земи около него. С железодобива – най-типичното производство за населението в Самоковско до Освобождението, са свързани развитието и процъфтяването на града.

Празникът на Самоков е най-големият празник в региона и ежегодно привлича жители от околните градове и села, които да се включат в честванията. По установена вече традиция, Празникът на Самоков започва на един от най-светите дни за православните християни - Успение Богородично на 15-и август (сряда), когато е и храмовият празник на митрополитската църква . 

Южно от котловината се извисяват най-високите части на Рила планина, като в пределите на община Самоков попадат участъци от четири от петте ѝ дяла. Източно от дълбоката долина на река Бели Искър се простира Източния дял. Тук се извисява най-високата точка на България и Балканския полуостров – връх Мусала 2925,4 m. Районът между долините на реките Бели Искър на изток и Леви Искър на запад се заема от северните части на Централна Рила – връх Голям Скакавец 2711 m, а между Леви Искър на изток и Черни Искър на запад и север се простират северните склонове на Северозападна Рила със своя първенец връх Мальовица 2729,3 m, разположен на границата с община Рила. Между долината на Черни Искър на юг, Самоковската котловина и Клисурската седловина на север е разположен най-ниският дял на Рила – Лакатишка Рила (Доспей пленина) с връх Зекирица 1733,8 m, издигащ се на около 1 km северно от хижа „Вада“.

Територията на община Самоков принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Черноморския и Беломарския. Главният вододел на България в нейните предели следи билото на Витоша в югозападна посока, слиза до Букапреслапската седловина, преминава по цялото било на планината Верила, пресича Клисурската седловина и по билото на Лакатишка Рила (Доспей пленина) достига до най-високите части на Рила. Тук следи границата на общината с общините Сапарева баня, Дупница, Рила, Белица и Якоруда и при Маришки чал отново навлиза в пределите на община Самоков.  

Общината има 28 населени места с общо население от 38 089 жители.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156.1 km:

Селищната телефонна мрежа в община Самоков е добре изградена.

Близостта на община Самоков до столицата, традициите в търговско-занаятчийските услуги и индустриалното производство, международният курортно-туристически комплекс Боровец, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ са отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона.

В Община Самоков земеделската земя е 512.7 km2, а обработваема е около 40% от нея.

През последното десетилетие настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

Около 70% от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна. Една трета използват животинска сила в селското стопанство.

Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. 

В региона на общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония.

Около 25 000 ха горски фонд в региона на общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут.

Благоприятното географско положение, разнообразният планински релеф, специфичните биоклиматични условия, наличието на изобилие от водни ресурси са само част от условията, определящи туризма и горското стопанство като основни приоритети за развитието на община Самоков. Богатото културно и историческо наследство, паметниците на културата, Националният парк „Рила“, най-големият природен резерват в България – Централният Рилски резерват допълват многообразието от предпоставки за развитие на туристическия сектор.

Боровец е основният туристически център в община Самоков с международно значение, който предлага възможности за практикуване на всички видове зимни спортове, съчетани с високо качество на обслужване, модерни съоръжения и оборудване.

Голям потенциал за развитие крият и другите курортни зони в община Самоков – комплекс Мальовица, района на с. Говедарци, с. Мала Църква, с. Бели Искър, които в плановете и програмата за развитие на общината ще прераснат в курортно-туристическа локализация с международно значение „Самоков-Боровец-Бели Искър“. 

От 1557 г. до 1907 г. градът е център на Самоковската епархия.

Девическият манастир „Покров Пр. Богородици“ в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на XIX век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837 – 1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква.

Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три апсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета.

През 1793 година в Самоков била осветена църква с името „Успение на св. Богородица“, наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVII век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 г. започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от еднокорабна в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията.

От изток е прибавена олтарна апсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци.

Бельовата църква е късно-средновековна църква (XV-XVII в.) на 2 км южно от гр. Самоков, вляво от шосето за Боровец. Еднокорабна и едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод, полувкопана в земята. В сегашния си вид е построена към XV-XVII век, върху основите на по стари християнски храмове. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка.

Близостта на Община Самоков до столицата, традициите в търговско-занаятчийските услуги и индустриалното производство, международният курортно-туристически комплекс Боровец, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ са отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона.Община Самоков има благоприятно разположение спрямо два от общоевропейските транспортни коридори, минаващи през страната. Това в известна степен компенсира липсата на пряко обслужване на път от висок клас Територията на общината се обслужва единствено от автомобилен транспорт. Дължината на пътната мрежа е 236.6 км, като малко повече от половината пътища са от II и III клас.

Всички населени места в общината с изключение на Яребковица и Лисец са сравнително добре водоснабдени.

Град Самоков има изградена канализационна система с довеждащи колектори до пречиствателна станция за отпадни води, както и в курорта Боровец. Село Радуил е канализирано около 90%. В останалите населени места има частична канализация. 

Електропреносната и разпределителната мрежа е добре развита и е в добро състояние.

Бъдещото развитие на общината и на курортно-туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на новите обекти. 

В Община Самоков земеделската земя е 512.7 кв. км, а обработваема е около 40 % от нея.

През последното десетилетие настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

Производството на картофи формира около 50 % от общата продукция.

В животновъдството също се наблюдава значителен спад през последните 10 години.

Около 70 % от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна. Една трета използват животинска сила в селското стопанство.

Горският фонд в община Самоков е на площ от 53 323 ха.

Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. Средно годишно се залесяват около 400 дка.

В региона на Общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония.

Около 25 000 ха горски фонд в региона на Общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут.

Самоков е център на зимните спортове: на юг от града се намира световноизвестният курорт Боровец, недалече са и ски курортът Говедарци и туристическият комплекс Мальовица, разположен на Меча поляна, в долинно разширение на река Мальовица и на 1720 м надморска височина. Тук има хотел, ски-писти с влекове и ски гардероб с всичко най-необходимо за зимните спортове. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Тук се намира ЦПШ Мальовица – база за алпинистите, които изкачват Мальовица, Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата.

Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като оттогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека.

В Самоков са разположени два от Стоте национални туристически обекта: Историческият музей и Девическият манастир.

Днес дейността на читалище-паметник „Отец Паисий“ продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката – Христо Йончев – Крискарец и Павел Францалийски.

Днес музеят притежава около 30 000 експоната.

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август – Успение на св. Симеон Самоковски, покровителя на града. 

Представителният футболен отбор на града носи името „Рилски спортист“. Играе своите мачове на стадион Искър. От Самоков произлизат едни от най-добрите ни спортисти по класическа и свободна борба, а в последните години се развива и много добра школа по лека атлетика и баскетбол.

Скиорът Петър Попангелов е от Самоков.

На 8 март 2008 е открита новата мултифункционална спортна зала – „Арена Самоков“ с капацитет над 2500 седящи места, направена по всички европейски стандарти. Това дава възможност за по-голямо развитие на спорта.

Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от земеделските култури, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите – установена култура в района. Също така традиционен за гр. Самоков е „зелник“. Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се намира в средата на тавата между корите. Тя се приготвя от праз лук или киселец.