Град Ямбол е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 km от Черно море и южно от магистралата София–Бургас.
В землището на града се намира защитената местност „Ормана“, в която има редки видове местни растения и местен дребен дивеч, както и стопанство за развъждане при изкуствени условия на колхидски фазан. Лонгозната гора „Ормана“ притежава редки видове местни растения и местен дребен дивеч, разнообразна флора и фауна – блатно кокиче, мразовец и колхидски фазан.
Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност.
Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 г. император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Адрианопол, откъдето тръгнал за Августа Траяна, Филипопол и Сердика. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.
Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел, през 705 г., и оттогава е неразаделна част от България.
Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. От периода на османското владичество в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът и Ески джамия.
Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части – Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани помежду си с мост.
Ямбол става известен с това, че след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. областта поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически вълни в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са предизвикани от желанието на местното население, оставащо все още под османска власт, да съхрани отвоюваната си (чрез съдействие на християнската войска) мимолетна независимост и след оттеглянето на руската армия. Този процес на обезлюдяване, характерен за Югоизточна България, впоследствие частично бива компенсиран от друг процес – почти век по-късно много български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.
В първата половина на 20 в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.
Античният град Кабиле край Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.
