Църквата „Свети Александър Невски“ е с размери 16,70 m дължина и 5,20 m ширина, като в нея има и женска църква. Иконостасът е красиво резбован в геометричен от руски монаси.
В църквата има интересна сбирка от руски икони, някои от които изработени от монаси от Киевско-Печерската лавра. Запазени са и две хоругви, също донесени от лаврата, на едното от които е изобразен патронът и покровител на храма Александър Невски. В храма до 2002 година се пазят подарените на 12 май 1879 година от генерал Скобелев напрестолно евангелие и масивен гравиран кръст. В тази година от манастира е откраднато Сребърно евангелие, отпечатано в Русия през 1751 година, и за да бъдат спасени даровете на Скобелев са предадени за съхранение в Националния институт за паметниците на културата. В олтара има дарохранителница с характерен руски кръст.Манастирът възниква след Руско-турската война от 1877 – 1878 година в Източна Румелия. В началото на 1879 година генерал Михаил Скобелев обсъжда с ямболци идеята си да се построи храм в памет на войната. Избрано е мястото до стария манастир „Възнесение Господне“, разрушен при потушаването на Априлското въстание в 1876 година.
Храмът започва да се строи веднага от войниците от разквартируваната в Ямбол и командвана от Скобелев 30-а пехотна дивизия. Средствата за строежа са от волни пожертвувания от Русия и България. Сред дарителите са майката на генерал Скобелев Олга Полтавцева-Скобелева и неговата сестра – княгиня Белоселска. Местното население помага с труд. Името на храма „Свети Александър Невски“ – патрон на руския цар Александър II Освободител, е дадено в чест на оцеляването на царя при атентата от 2 април 1879 година от Дмитрий Каракозов.
След заминаването на Скобелев с края на Временното руско управление през юни 1879 година, ръководител на строежа става свещеникът на дивизията йеромонах Партений Павлович Гетман (роден 1824 г. в Киев – починал на 14 август 1900 г.), който е и първият игумен на възникналия манастир, носещ името на стария „Свети Спас“.След войната обителта възстановява дейността си под ведомството на Руската православна църква зад граница, но манастирът запада, тъй като властите конфискуват част от имуществото му и претендират за доходите от параклиса. В 1921 година в манастира живее митрополит Платон Херсонски и Одески, който скоро същата година заминава за САЩ. В манастира пристигат монаси от разорения Григоро-Бизюковски манастир. В Ямбол се установява военното училище но Донската войска. През ноември 1925 година епископ Серафим Лубенски ръкополага в руския манастир йеромонах Кирил Александрович Попов (роден в 1886 г. в Санкт Петербург – починал в 1967 г. във Варна), който е и последният руски калугер там.
От 1934 година обителта преминава под ведомството на Българската екзархия.
