Долна баня е град в Западна България, Софийска област. Градът е разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица. На юг са северните склонове на Рила, а на север граничи с подножието на Черни рид, дял от Средна гора. Релефът е полупланински с надморска височина 640 m.
Венетица, Юрта и Койчовец са 3-те селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на 19 век преименувани в Долна баня. Има исторически сведения, че около 5 век пр.н.е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда – желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателство за живота по тези земи.
При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните термоводни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.
Всяка година в Долна баня се провежда т. нар. Еко фестивал. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с липса на промишлени замърсители от голям мащаб и наличие на чиста околна среда.
На Спасов ден се провежда народен събор в курорт „Долна баня“.
Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил в Долна баня като счетоводител в кожарската фабрика. Друг известен поет, който има връзка с Долна баня, е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева – дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета – „Живях в заключени простори“.
