Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име – Struthio camelus.
През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години – от времето на Вавилонската цивилизация, Египет и Асирия. Най-ранните спомени за щрауса в Южна Африка датират от 1775 г от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.
Щраусът е най-голямата от съществуващите птици и е единственият член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живeещи на Земята и принадлежат на семейството на нелетящите птици наречени ratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия) казуари, нанду (Южна Африка). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала.
Щраусите са номади, предназначени от 60 млн години еволюция да скитат, през обширни необятни пространства от трева и пустиня. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.
Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четино подобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.
Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 км/ч. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека. Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия, сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. Има значителен брой щрауси в щраусови ферми в Южна Африка, също и в Южна Австралия.
Има шест подвида на Щрауса (Struthio camelus). Арабският щраус S.c.syriacus, понастоящем изчезнал, е бил доста известен в пустините на Сирия и Арабия до около 1914 г., но няма сведения от 1941 г. насам. Те са били безогледно преследвани и ловувани заради перата и за спорт.
Южната форма – S.c.australis някога е била широко разпространена в Южна Африка, но понастоящем е ограничена до някои части от Югозападна Африка и Ангола. Този е подвидът, който първи е бил успешно опитомен заради перата си.
Северните подвидове – S.c.camelus, в миналото широко разпространени, сега се намират в степните страни, южно от Сахара, от Нигерия на запад до Етиопия на изток.
Към запад в Мавритания и Рио ди Оро е позната четвъртата форма – S.c. spatzi.
Петата и най-известна форма е щраусът-масаи – S.c. massaicus от Южна Кения и Танзания. Сомалийския щраус S.c.molybdophanes, птица от страни с повече растителност, се намира от Северна Кения до Етиопия и Сомалия.
Семейство
Щраусите живеят до 70 г. и прекарват стадния си живот в малки разпръснати стада, ядейки трева, малини, ягоди, листа и семена. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години – във ферма на 2 до 3 год. Могат да се чифтосват през цялата година, но пиковия сезон е от пролетта до лятото. По време на чифтосването мъжкият се отклонява настрана с една или повече женски за изпълнение на ритуала по ухажването. Женската не снася яйца докато мъжкарят не направи дупка в земята. Всички женски снасят яйцата в тази дупка, докато не станат 10-15 и тогава мъжкият и старшата женска ги мътят в продължение на 6 седмици. В природата мъжкарят е много добър баща и много грижовен за пиленцата.
Танци в природата
Щраусите са единствените птици, които танцуват по време на чифтосването. Особено рано сутрин, няколко птици в група започват след едва доловим знак и започват да танцуват в кръг на пръсти с разтворени криле. Много скоро към танца се присъединява спонтанно цялата група.
Хранене
Щраусите се хранят основно с растителна храна. Приемат и различни плодове и семена, също и листа и филизи от храсти, пълзящи и сочни растения. Ядат също и малки безгръбначни и гръбначни, като гущери например. Поглъщат едри семена и камъчета, помагащи на храносмилането на твърдите храни.
Сочната храна осигурява известно количество влага, както и другите елементи в храненето, като плодове и малки животинчета също допринасят за това. По този начин се поема вода и може би това е дало основание да се смята, че щраусите могат да преживяват без вода дълъг период от време в условията на пустинята, което разбира се не е пример. Те трябва или да поемат вода чрез храната си или да имат достъп до питейна вода. При случай също могат да се къпят.
Размножаване
Щраусите са полигамни. Регистрирани са променлив брой женски образуващи харем на един единствен мъжкар, но това може би е в резултат по-скоро на разлика в наличността на женски, отколкото расови. Гнездото е плитко изкопана яма в пясачна почва и в него снасят яйца всички женски на един мъжкар. Броя на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. По отношение на структурата и размера си яйцата се различават за отделните подвидове. Средния размер е около 15 см дълги и 13 см широки, с тегло около 1,4 % от това на женската носачка (1,5 – 2,2 кг). Инкубационният период е около 40 дни. През нощта мъти мъжката птица, но през по-голямата част от деня женските поемат грижата. Голям процент от яйцата не могат да се излюпят в дивата природа.
Стопанско значение
Щраусите са се отглеждали заради перата в Cape Province в Южна Африка от 1826 г. насам. В ранните години на този век са били уловени над 700 000 щрауси и е поставено началото на щраусовата индустрия в Северна Африка, САЩ и различни Европейски страни, както и в Южна Австралия. Те са станали много доходоносни и са били четвърти в експортната листа на Южна Африка, но в 1914 г. с близо 1 млн. отглеждани птици, индустрията се срива фактически за една нощ с избухването на Първата световна война.
Преди около 10 години започна движение за поставяне на начало на ферми в Англия, САЩ, Австралия и Континентална Европа, но при тези случаи това е заради месото им и кожата за нуждите на модната индустрия.
Преди около 5 г. такива ферми са създадени и в България, като понастоящем има 4-5 от тях. Обект на стопанската дейност са месо, яйца и пера. Част от продукцията се пласира на вътрешния пазар, а част се изнася. Ястия от щраусово месо могат да се намерят в някои ресторанти, а яйцата и перата се използват основно като сувенири в туристическата индустрия.
