Брусарци попада в западната част на Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, който влиза в състава на Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.
През Брусарци тече река Нечинска бара (дълга 30,4 км), която разделя града на две почти еднакви половини. Реката тече през каньоноподобна долина със съвременни алувиални утайки. Също така през брусарското землище тече река Киселевска бара.
Ветровете, които духат в брусарското землище, се наричат: Горняк – от запад към изток, който разкарва облаците и чисти небето; Долняк – от изток към запад, който докарва облаци; Южен вятър, Лодос или Бял вятър – от юг към север, който докарва дъжд лятно време, а зимно, ако има сняг, топи го и докарва нов сняг; Северен вятър – от север към юг; Кошава – югоизточен вятър, който лятно време докарва дъжд и прохлада, а зиме – студ и сняг с виелици; Козица – североизточен вятър, който обикновено духа през зимата, донасяйки голям студ и мраз. Много рядко Козицата може да духа и през лятото. Според силата си, с която духат, ветровете се наричат: Полибник – много тих вятър, който подухва само вечер през пролетта и лятото и прохладява времето; Сприя – силен вятър, който причинява опустошения и Вихрушка – също силен вятър, който причинява големи опустошения.
В Брусарското землище се срещат следните видове почви: Оподзолени черноземи; Тъмносиви горски; Сиви горски почви; Алувиално-ливадни; Пясъци и чакъли; Оврази и дерета със силно и напълно ерозирани почви.
Предполага се, че Брусарци възниква в началото на 15 век като българско селище. Предполага се, че името Гàговица се дължи на едноименната река – Гаговица (дн. Нечинска бара). Гаговчани вземат участие в избухналото на 27.V./8.VІ.1950 г. голямо селско Въстание в Северозападна България (1850), предизвикано от непосилния режим, създаден след аграрната реформа от 1834 г. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото е представено от кнез Петър и чорбаджи Младен.
Брусарци е освободено от Османско владичество на 23.ХІ./5.ХІІ.1877 г. от бригада рошиори с командир Михаил Расти, майор на румънска служба.[22]
Брусарчани вземат участие в Балканската война (1912/1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1914 – 1918 г.), Септемврийското въстание (1923 г.) и в Участие на България във войната срещу Третия Райх (1944 – 1945 г.). С. (дн. гр.) Брусарци влизало в оперативния план на Пета революционна област за подготовка на ново въоръжено въстание през 1924 г., което не се състояло. В периода 5.ІV.1959 – 1.ХІІ.1961 г. в местността Манастира е построен паметник на Септемврийци.
По времето на социализма Брусарци има промишлено-аграрна структура – керамичен завод, ремонтен завод, промкомбинат, но след 1989 г. постепенно се деиндустриализира.
В Брусарци се намирала първата в България фабрика за производство на биодизел и съпътстващите го продукти фармацевтичен глицерин и торове (калиев фосфат и калиев сулфат). Неизвестно кога фабриката преустановява производството си.
Забележителности:
Брусарски манастир „Свети архангел Михаил“ се намира на височините край Брусарци и е от епохата на Втората българска държава (1187 – 1396 г.). Разрушен от турците по време на Чипровското въстание (1688 г.), но впоследствие възстановен. Скоро след 1720 г. манастира е разрушен за втори път и напълно възобновен в периода 1840 – 1852 г. В манастира е открито килийно училище. На 5.VІІІ.1934 г. са положени основите на днешния храм, който е осветен на 27.ХІ.1939 г.
Църква „Св. преподобна Параскева“. В с. Гаговица (дн. гр. Брусарци) съществувала черква-узем. В периода 1910 – 1917 г. е построена днешната черквата „Св. преподобна Параскева“.
Голям надпис „БРУСАРЦИ“ и емблемата на град Брусарци на площад в гр. Брусарци
Кухня:
Кисело зеле със свинско месо, сухи чушки пълнени със зрял боб, баница с тиква (тиквеник), баница с ябълки, пръжки.
