Брусарският манастир “Св. Архангел Михаил” е разположен в околностите на град Брусарци, на хълм по десният бряг на река Нечинска бара, която е приток на река Лом.Намира се на 36 км северозападно от град Монтана и на 23 км югоизточно от град Лом.
Според сведения събрани от предания и легенди, манастирът е възникнал още в Римско време. Бил е местен три пъти по различни причини. Първоначално е имал вида на землянка – могила, изградена от дървени пръти. По-късно възниква върху руините на монашеско средище от времето на Второто българско царство. След падането на Видинското царство всички светини във Видинската епархия били осквернени, а манастирите ограбени и разрушени.
От малкото сведения, което са оцелели, за манастира се знае, че Брусарският манастир е просъществувал до края на XVII в. (Чипровското въстание), когато бил ограбен и разрушен от нашествието на гаджалии и еничари, тогава монасите били избити, а някои избягали.
Има едно предание, че Брусарският манастир е бил метох на отдавна разрушения манастир над село Луковица (дн. Смирненски).
През 1840 г. добри християни и родолюбиви българи начело с дядо Стефан от с. Брусарци, дядо Найден и свещеник Димитър, по-после и брат му монах хаджи Агапий от с. Медковец, отново се погрижили за възстановяване на манастира. Особено много е помогнал за това и ломския първенец чорбаджи Йончо, който е бил член на турският меджелис. През 1852 г. възобноваването на Светата обител е напълно завършено, избрали е игумен и е открито килийно училище.
В бурната 1876 г. манастирът отново е плячкосан, а монасите се разпръснали.
След Освобождението отново се събрали монаси, но в 1880 г. игуменът Агапий решил да го премести долу на пътя, за което е наказан и въдворен в Раковишки манастир. Поради това монасите напуснали и манастирът служел за енорийските нужди на Брусарци до 1914 г. Основният камък на новия (днешния) манастирски храм е положен на 5. VІІІ. 1934 г. от Ломски архиерейски наместник протоиерей Георги Герасимов.
От някогашноят манастирски комплекс днес е запазен само съборния храм - едноапсидна, с голям купол и камбанария, правеща впечатление с оригиналната си архитектура, сграда.
Манастирската църква била изографисана в периода 1935-1939 г. от Милетий Божинов, родом от село Росоки, Македония. Заедно със своят учител Мирче Илиев изрисували множество църкви в Северозападна България, сред които тези в Бреница, Криводол и Липен, както и църкви във Влашко и Македония. Според очевидци иконите били майсторски изрисувани и показвали огромният талант на своите създатели.
С времето обаче обителта отново запустяла, след като били ограбени част от иконите и утварите, а иманяри разкопали пода в търсене на сърковища. Така до 1989 г., когато Брусарския манастир за пореден път възкръснал за живот. Но не за дълго, днес манастирът е пустеещ, храмът е осквернен и поруган, иконите са разграбени, а единственото което що - годе е запазено-стенописите, а подложени на лошите атмосферни влияния и те се рушат.
Обнадеждаващо е, че в последно време за манастира е загрижен игуменът на близкия Добридолски манастир - архимандрит Борис. Монтирана е нова дограма на църквата, поставена е и врата, като така храмът е поне предпазен от пакостните намерения на неверници. Намеренията на амбициозният монах са да възроди изцяло обителта.
