От Кирилова поляна тръгваме по зелената маркировка в северна посока. Почти веднага навлизаме гората и започваме да се изкачваме. Следвайки пътеката стигаме местността Къркулиците, където започваме стръмно серпантинно изкачване. Скоро след това достигаме до Скалата с надписите, където има информационна табела и дървена пейка.
Продължаваме изкачването, като се движим изцяло в гора. Един час и половина, след като сме тръгнали от изходната точка, излизаме на място, откъдето виждаме Сухото езеро и връх Попова Капа, който се издига стръмно над него. На това място има малка пътечка, която може да ни отведе до място за отдих, с няколко пейки, откъдето има хубава видимост към водния басейн. Ние, обаче продължаваме по пътеката, която заобикаля езерото от север и след пет минути стигаме до важно разклонение.
На това място има метален стълб, на който има табелка за ЦПШ Мальовица. Тя сочи вляво, на север, като ако тръгнем в тази посока, по малка и едва личаща пътечка, можем да изкачим извисяващия се над нас връх Попова капа.
Ние, обаче продължаваме по основната пътека, като заобикаляме езерото, което е вдясно от нас. Скоро стигаме и до самия му край, като започваме да се движим срещу течението на реката, която го захранва. Около 1:20 часа са ни нужни, за да стигнем едно от най-възловите места в цялата планина – седловината Кобилино бранище. То е естествената граница между Северозападна и Средна Рила, като тук има построен малък заслон, в който може да се приютим при нужда.
Изкачването от Кирилова поляна до тук, ни е отнело повече от три часа, като за изкачването на Водни чал ще трябва да преодолеем още близо 550 метра денивелация. От заслона тръгваме по коловата маркировка в югозападна посока и още в началото започваме да се изкачваме. Бързо навлизаме в клековия пояс, като се движим по добре прочистената пътека.
След близо час и половина, стигаме до южните подножия на безименен връх – част от масива на Водни чал. Започваме да се катерим стръмно по каменистите му склонове, следвайки малка пътечка. За 15 минути, излизаме на тревист участък, а за още толкова, достигаме разлатото му теме, край връхната точка.
От тук ако погледнем на изток, ще видим и масивния Водни чал с най-високото от Водничалските езера в западните му подножия. Продължаваме по пътеката на югоизток, като скоро започваме да подсичаме от юг, скалистия ръб, който свързва безименния връх с Водни чал. След около 20 минути стигаме югозападните му склонове, където напускаме основната пътека, която продължава за хижа Рибни езера и тръгваме към връхната точка.
Вървим през скалисти участъци и хвойна, като ориентацията ни е главно по формите на релефа. За 15 минути стигаме тревистото теме на върха, на което има няколко скални групи, една от които е най-високото място.
Изкачването от Кирилова поляна до Водни чал ни е отнело 5:30 часа, а денивелацията, която сме преодолели е над 1200 метра. Това трябва да се има предвид при плануване на посещенията до върха. Ако се предприема изкачване и връщане в рамките на един ден, трябва да се вземат предвид климатичните условия, както и продължителността на деня, като препоръчително е подобни преходи да се правят в летния сезон.
Има варианти за преспиване в заслона на Кобилино бранище, както и в хижа Рибни езера, докъдето можем да слезнем, след изкачването на върха.
