Името му означава стара стръмна планина. Разположен е на вододела на реките Струма и Искър. Изграден е от монцонити, които са изветрели по повърхността. Склоновете му са полегати с ранкерни почви. В североизточното му подножие се намира резерват „Бистришко бранище“. Много е важно да споменем, че при наличие на снежна покривка, пътеката от Алеко до тук, може да бъде лавиноопасна и не трябва да се преминава по нея. Именно за това, описваният маршрут, трябва да бъде преминаван, при условия без сняг.
Скопарник е третият по височина връх на Витоша. Издига се на внушителното било, тръгващо от Черни връх и спускащо се в Ярлово. В ниските си части е тревист, а районът на връхната му точка е предимно скалист. На север от върха се издига вторият по височина връх в планината – Голям Резен, а на северозапад е и първенеца – Черни връх. От западните подножия на върха, води началото си една от най-дългите реки в България – Струма.
От обръщалото на автобуса, край хотел Морени, продължаваме по павирания път за хижа Алеко, докъдето достигаме за малко повече от десет минути. От тук започва маркирана в червен цвят пътека, която води до Черни връх. Тръгваме по нея, като се движим серпантинно по стръмния склон. Трябва да отбележим, че има и преки пътеки, които водят директно нагоре и които се използват от туристите, но за нуждите на описвания маршрут, ще следваме маркираната пътека.
Така за около 40 минути достигаме до горната станция на влек Заека, край която има чешма с вода за пиене. Минаваме покрай сградата вдясно и продължаваме на югозапад, като тук наклонът става по-плавен. Десет минути са ни нужни, за да се включим отляво на широкия и маркиран с желони път, идващ от Голи връх.
