Издига се между съседите си Еленин връх (2669 m) и връх Ловница (2695 m). В съседство, източно до Орловец, между него и Ловница, стърчи един грамаден зъбер – с абсолютна височина 2678 m, който е популярен сред планинарите с името Злия(т) зъб. След входа на НП „Рила“ се върви през хубава гора, по разнебитен и тесен черен път, който следи десния бряг на р. Мальовица. На места той е дублиран от пътека. Тази последната често е предпочитана от туристите, тъй като по пътя тече вода, газенето в която е крайно неприятно.
След около 1.7 km, при чешмата на П. Тодоров – Бъч, пътят пресича реката и поема по левия ѝ бряг. Тук гората отстъпва на клека. Откриват се красиви гледки към връх Мальовица и скалите, които се издигат по оградните склонове на долината. На по-малко от километър след моста се достига хижа „Мальовица“.Продължава се на юг. Теренът е идентичен с гореописания. След други 300 m реката отново се пресича. На около 400 m по-нагоре се достига друг долинен праг, назован от туристите Втора тераса, при паметника на загиналите през 1965 г. 11 алпинисти.
На това място пътеката се разделя. Лявата – в източна посока, маркирана със синя боя, е за заслон „Орловец“ (БАК). Дясната – на юг, с червена маркировка, за Еленските езера и връх Мальовица. Раздели се и нашата група. Една част от нея продължи към Мальовица, а останалата към Орловец.инята пътека е изключително приятна за ходене и много по-спокойна, за разлика от червената – посока връх Мальовица, която обира основната част от туристопотока в това направление. В началото се върви през клек, който нагоре оредява все повече, за да отстъпи на треви и камънак. Някъде в края на първата ѝ четвърт се минава край една почти отвесна гладка скала по склона на връх Камилата.
