Намира се на около 1.5 km. в посока север-североизток от село Люлин, Пернишко и на 12 km. югозападно от Банкя. Надморската му височина е 1127,78 m. Характерни за Криви камък са чистият въздух и обзорната гледка от три от страните му. Виждат се всички села в Пернишко, самият гр. Перник, Банкя, с.Дивотино, с. Люлин и части от гр. София.
В публикувания "Отчет за дейността на РИМ Перник Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. през 2009 година" е съобщено, че с цел топографско и визуално съпоставяне на котите на светилищата в района на Пернишко са проведени обхождания в района на Люлин планина, връх Криви камик, като намиращото се там светилище е заснето с GPS Garmin модел 60 CSx от археолозите д-р Филип Михайлов и Анета Бакъмска.
В началото на 2011 г. в документ относно програмата на Секция „Тракийска археология“ на НАИМ-БАН е отбелязано, че на връх Криви Камък са извършени спасителни археологически разкопки от Михайлов и Бакъмска, а находките са отнесени към ранната Желязна епоха и късната Античност.[3]
През август месец 2013 г. се появява съобщение за иманярска инвазия на върха, която е била извършена през пролетта на същата година. По информация на РИМ-Перник, археологическите данни свидетелстват, че в скалата на връх Криви камък е издълбана дупка, за която се предполага, че е служила за гроб, където е било положено тяло. Научната хипотеза, по която се работи, е че монолитната скала на едноименния връх е използвана за оброчище на слънцето, тъй като около нея са намирани фрагменти от керамика използвана за ритуали и обреди – документирани по-рано от археолозите в ранната Желязна епоха и т.нар. „Римска епоха“Несъмнено слънчевото оброчище е свързано с праисторическото селище на западния дял на Люлин планина, което се е намирало на седловината между върховете Чучуль и Криви камък. На затревения терен на платото между двете халщатска и късноантична крепости се намират археологически материали от праисторическото селище. Тук са намирани тежести и много керамика с различна производствена техника. Днес над земята все още могат да се намерят отделни фрагменти от груба, дебелостенна халщатска керамика, която се намира заедно с фрагменти от тънкостенна латенска керамика. Праисторическото, а впоследтсвие и наследилото го тракийско селище е изградено в близост с двете крепости от връх Чучуль и от Криви камик. То е синхронно с тях и безспорно тясно свързано. В миналото теренът е обработван, но днес е затревен.
