Забелязват се
издялани по горната повърхност на скалата
басейнчета.
Как се стига до параклис Св. Варвара:
Тръгва се по пътека от горните къщи на селото, има поне две пътеки, водещи до мястото. Аз се качих по една, слязох по друга. Някой е слагал табелки за параклиса, така че не е трудно да се открие. Мястото е прекрасно за пикник, палатки. Има течаща вода, кът за отдих и въобще всичко необходимо. Параклисът е реставриран с доброволчески труд.
Обхожданията са проведени под ръководството на доц. д-р Иван Джамбов, гл. ас. д-р Георги Митрев и гл. ас. д-р Стоян Попов с участието на студенти от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Изследваната територия е съсредоточена в южните части на рида Драгойна и северните части на рида Мечковец, където планинският терен е силно пресечен, а ридовете са разделени от дълбоки дерета.
Най-ранните следи от обитаване на района са от епохата на Халколита - незначителен брой керамични фрагменти пръснати около обектите Караулката и Кипен кая. По-многобройните парчета от открита керамика принадлежат към късната Бронзова епоха и ранната Желязна епоха. Почти всички обитаеми обекти от тези две епохи са съсредоточени върху планинските била и са с труден достъп и с изключителна стратегическа позиция. Това са обектите на върховете Кара кая, Пръдлата, Караулката, Кипен кая, Буква тепе и Свето киле.
Обектите при Кара кая, Люляков камен, Буква тепе и Маджарско вероятно представляват обособен обект разположен срещу връх Голяма Драгойна, разположен при най-първия рид на северните възвишения на рида Мечковец.
При Кара кая южната част на билото на рида завършва с високи скали, в които са издълбани 15 на брой трапецовидни ниши и 5 кръгли басейна.
