Фактът, че Родопите заемат една седма от българската територия, а територията им продължава да е обрасла с вековни гори и слабонаселени места значи, че въпреки всичко дивото все още е запазено. В пропитата с история планина и до днес има места, които не са свързани с асфалтов път, а мобилният обхват звучи като футуристична технология.
Извисяващ се на 1459 метра надморска височина връх Чиляка е един от най-високите върхове в Източните Родопи. В източните му подножия се намира полуизоставеното село Безводно. От там започват и тънки пътеки, които ту се виждат, ту отново се губят. На запад от върха, в зона от около 20 километра, липсват каквито и да е било населени места - има единствено диви гори, стръмни скали, водопади и забравени тракийски светилища. Посещението на върха наистина си заслужава - само при пътуването към село Безводно ще преминете в близост до тракийското скално светилище Утробата, средновековният мост над река Боровица, край село Ненково и през стената на язовир Боровица. Ще видите високи около 100 метра отвесни скали и села, които не са свързани с асфалтовия път. По пътят ви към върха може да видите и водопад с височина около 25-28 метра. Той е непосредствено под коларския път и когато има вода гледката е внушителна. Ако искате да видите водата, трябва да отидете през периода април-юни.
