Някъде можем да го срещнем и под старото му име - Карааланица. Издига се на 2716 м. между впечатляващия Павлев връх и Аладжа (Пъстри) слап - а точно през него преминава маркираната пътека, свързваща хижите "Рибни езера" и "Македония". Чуден маршрут, между другото - не твърде дълъг, но преодоляващ сериозни денивелации, което наистина го прави уморителен, но пък усилията биват възнаградени с гледки към високи върхове, скътани край тях езера и невероятни простори.
Отстрани Черна поляна напомня на голям и скалист купол, тук-там изпъстрен с оскъдни треви и отделни групички клек. Заедно с близкия Павлев връх се издига мощно между съседните циркуси, в които се разполагат
Чернополянските (Карааланишки) езера и
Чернатишките (Караомерички) езера - сред последните е и красивото
Синьо езеро. На върха е струпана голяма каменна пирамида и застанем ли край нея, не може да не се възхитим на панорамата към околните върхове -
Реджепица (Скалец),
Канарата,
Павлев връх,
Аладжа слап (Пъстри слап) и всички останали близки и по-далечни чукари. Безспорно, най-близката и удобна изходна точка за изкачването на връх Черна поляна е хижа "Рибни езера". До нея стигаме или пеша от Рилския манастир - за около пет часа, или преминаваме с кола покрай светата обител, спираме на Кирилова поляна (където свършва и асфалтът) и след няколкочасов преход достигаме хижата. До Рилския манастир отиваме с личен автомобил или с обществен транспорт. От "Рибни езера" поемаме по обозначения с червена маркировка маршрут за хижа "Македония".
Вр. Пъстри слап, гледан от склоновете на Черна поляна.
По трасето има и колове, служещи за ориентир през зимата, но трябва да се отбележи, че по време на снежния сезон "пътната обстановка" по тази пътека може да бъде доста усложнена - заради лавиноопасни склонове или пък поради заледяване на някои изискващи повишено внимание скалисти пасажи. През лятото обаче, преходът от "Рибни езера" до Черна поляна отнема приблизително два часа - естествено, това време може да се намали или увеличи в зависимост от темпото и спиранията за снимки и хапване. От хижата поемаме по стръмен склон и постепенно излизаме от циркуса на Рибните езера.