Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е приемник на името на най-старата професионална българска столична театрална трупа, създадена през 1892 г., 12 години преди основаването на Народния театър.
От създаването си до днес на сцената на „Сълза и смях“ са представяни стотици пиеси както от българската, така и от световната класика. Оттам са започнали творческия си път едни от имената – митове в българската режисура и актьорско майсторство – от легендарното поколение от времето на родоначалниците на българския театър, до съвременните театрални асове.
Настоящият директор на театъра е актьорът Емил Емилов.
В първия дванадесет годишен период на съществуването си трупата е ползвала гласувана от Народното събрание субсидия. Корените на директорската институция в българския театър, на режисьорските разпределения, на първите Правилници за вътрешния ред в една трупа на професионално ниво са създадени в тези първи години на „Сълза и смях“. Първите стипендии за професионално обучение на български актьори – в Германия, Русия и Франция – Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, композитора Панайот Пипков, Адриана Будевска, Гено Киров, Вера Игнатиева и др. са излъчени от „Сълза и смях“. В едно време, когато театърът в България е бил на полусамодейно ниво /припомнете си главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов/ са в тази трупа са конвенциите на професионалния театър като институция, репертоарна и финансова политика.
Исторически съдбата на трупата „Сълза и смях“, която по-късно се превръща в първоосновател на Народния театър, е преминала през най-разнообразни перипетии, в т.ч. и закриване, и преоткриване – от Антон Страшимиров под името „Смях и сълзи“. „Сълза и смях“ възкръсваща като птицата феникс през 60-те години на миналия век първоначално като филиал на Народния театър, като база, от която по-късно се излъчва и образуват трупите на Сатиричния театър, и на Нов драматичен театър „Сълза и смях“. С Разпореждане на Министерски съвет № 144 от 25 юли 1966 г. театърът е отново учреден
От 1995 г. до 1998 г. като директор на театъра режисьорът Андрей Калудов привлича звездите на българския театър Славка Славова и Георги Черкелов. През 1998 г.от държавния „Нов драматичен театър „Сълза и смях“ се отделя и създава Сдружението с нестопанска цел „Театър Сълза и смях“ с председател Андрей Калудов, членове на Управителния съвет Виолета Гиндева и Борис Панкин. Първата постановка е „Еквус“ от Питър Шафър е с участието на Виолета Гиндева, Иван Танев, Иван Радоев и др. В постановката на сдружението „Любовта побеждава всичко“ от Енквист изиграва последната си роля на сцената най-дългогодишния директор на театъра Стойчо Мазгалов. 1998 година със заповед актьорския щат е съкратен и театърът става открита сцена. НДТ „Сълза и смях“ е превърнат в юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредит към Министерството на културата.
Театър със статут на „Открита сцена – продуциращ център“, без щатна актьорска трупа. На 27 юли 2010 година излиза постановление за закриването и превръщането на „Сълза и смях“ в сцена на Народния театър.
