Наричан е още „Тържишки”, защото в миналото в близост е имало тържище, възникнало още по времето на Второто българско царство.
Не е ясно кога точно е основан манастирът. По време на падането на България под османско владичество светата обител е опожарена, а най-старата й сграда, съхранена и до днес, е съборната църква. Смята се, че храмът се датира от ХVІ в., но има и мнения, че може би е бил изграден през ХІV в. От ХVІ в. са стенописите „Влизането в Йерусалим”, „Успение Богородично” и др.
През 1862 г. до съборната църква е изградена красива каменна чешма с четири чучура, украсена с каменни релефи. През годините манастирът е бил духовно и религиозно средище. Тук подслон са намирали борците за национално освобождение от османска власт Васил Левски (1837 – 1873 г.), Никола Обретенов (1849 г. – 1939 г.)и др. През 80-те години на ХХ в. започва реставрацията на стенописите на Струпешкия манастир. В началото на 90-те години тук е построен и нов храм.
„Св. пророк Илия” е действащ мъжки манастир и предлага настаняване. Храмовият му празник е на 20 юли. Оттук могат да се купят информационни материали, сувенири и икони. Възстановяването на манастира започва през 1824 г., когато богатият врачанец Димитраки хаджи Тошин наел майстори, които работели през нощта, за да направят покрив на църквата. Най-вероятно още по това време обновената обител е била предоставена на Черепишкия манастир за негов метох. През 1851 г. със средства на местните хора започва изграждането на нова жилищна част. Триетажната сграда, дълга близо 55 м, била окончателно завършена през 1857 г. В приземието й има стопански помещения, а на другите два етажа –18 монашески килии, гостни стаи и зимна църква.
