Столичната библиотека е библиотечна и културна организация, обслужваща жителите на столичния град София, и представяна от няколко клона в столицата. Централната сграда се намира на площад „Петко Славейков“. В централната сграда се помещава и Общински театър „Възраждане“. Има и филиали в район „Люлин“ и на улица „Сердика“ (до Президентството и Министерския съвет). В централния клон на Столична библиотека от 2 години се помещава Руски център.
По-важни дати:
През 1885 г. се дава първото предложение за строеж.
Първият опит за създаване на градска библиотека е през 1897 г.
Библиотеката е открита на 24 октомври 1928 г. с книжен фонд от 5311 тома.
Англо-американската бомбардировка над София на 30.03.1944 г. – изгоряла напълно сградата на библиотеката на площад „Бански“ № 3 с целия ѝ инвентар. Според доклад от 25.04.1944 г. на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги.
На 1 юли 2001 г. получава статут на регионален културен институт.Сградата на Столичната библиотека е построена по проект и под ръководството на архитект Виктория Ангелова (1902 – 1947). Сред най-представителните нейни проекти е сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (в която се помещава днес Столичната библиотека), строена след спечелен вътрешен конкурс на Министерството през 1926 г., като 4-та зала (№ 403) носи нейното име „Виктория“, а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка. Върху цялостния облик на постройката са отразени също творческите виждания на арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов (сградата е достроявана през 1930-те години с допълнително крило към ул. „Раковски“).
Фасадата на сградата е представителна, решена в духа на опростената класика, вертикално разчленена с голям ред пиластри. Входът е разположен централно в ризалит и оформен от троен мотив чрез апликирани квадратни колони и атика. Разчленен касетъчен корниз завършва 5-ия етаж. Входът на вратите е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седящи фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – строител, с автори М. Иванов, К. Шиваров и Ст. Пейчев.
Разработката на интериора носи стиловите белези на сецесиона, като в нея са включени и видимите конструктивни елементи – колони, оформени в ранна класика от мраморизиран варовик, и греди с вити декорирани конзоли. Официалното 3-раменно стълбище е монументално, с парапет в комбинация от камък и месинг. Стените са с мраморна облицовка, вратите също са обрамчени с мрамор, подовите настилки са красиви цветни мозайки. Стъклописите са на Харалампи Тачев, изработени от Ф. Зайлер в Мюнхен.
