По инициатива на Генадий, Васил Левски два пъти посещава манастира и основава в него таен революционен комитет. Подробности за основаването на тайния революционен комитет са дадени в първото издание на книгата на Надежда Берова за Шияковския манастир, откъс от която е изложен в манастира:
„ ... От Костинброд идват Стойко Тонев от Горната махала, Димитър Ст. Духов от Духовата махала и Ильо Гълъбов от Палавозовата махала. От Шияковци присъствуват Ангелаки Цветанов, Божин Гончев Бръмбарев н Доне Петков Кулячин. Село Маслово също е имало представители, но не се знае кои са били. На събранието се взема решение за образуване на таен революционен комитет. Участниците полагат клетва.
Един от членовете на комитета – Стойко Тонев от Костинброд, през 1931 година 86-годишен, разказва:
„Уговорихме се с Димитър и Ильо, като изпеят първите петли, да се съберем при Гьориния хан на Ломското шосе и река Блато. Събрахме се и потеглихме за манастира. Когато пристигнахме, посрещна ни игуменът Генадий и веднага ни въведе в една стая. Там заварихме около десет човека, които личеше, че са току-що пристигнали. Докато се огледаме кой от къде е, малката дървена врата изскърца и през нея се показаха игуменът Генадий и едно не много високо момче, с руси коси и малки мустаци. На краката си имаше кафяви навуща, препасани с черни върви. Ние всички станахме и ги посрещнахме прави.
Игуменът постави разкривената масичка насред стаята. Непознатият се приближи, извади от пояси си малка книжка, разтвори я, сложи я на масата, върху нея постави кама и един доста голям револвер. Като хвърли поглед към нас, продума: „Братя, преди да почнем работата, за която сте извикани, всеки от вас ще мине и ще целуне евангелието, ножа и револвера. Това ще бъде заклеването ви и който от вас издаде някого от присъствуващите и каже на душманите, какво е говорено, чака го смърт.“
След като прочете откъс от евангелието, той го целуна с махна с ръка към първия, давайки му знак да се приближи и целуне евангелието, ножа и револвера.
Първият беше май от село Шияковци. Той се приближи, свали калпака, прекръсти се три пъти и като целуна ножа, евангелието и револвера, продума „Заклех се“. Сетне се изредиха и останалите, докато минахме всички до един.
Левски – непознатият беше той – повтори няколко пъти: „От устата ви да се чуват само думите: не чух, не разбрах, не видях.“
После седнахме край буйния огън в огнището с чувство, че нещо в нас се е променило – макар да сме още под ярема, ние мислехме вече за свободата. Левски започна да ни разправя за хала на турската държава, за зверствата на турците, за онова, което се иска от нас.
Когато слънцето се издигна на две-три копрали, ние се сбогувахме и поехме пътя за селото си. Още тогава обмисляхме кои хора да привлечем и посветим в делото и как да вършим работата така, че да остане незабелязана от турската власт.“
По-късно в село Шияковци е проведено второ събрание, на което присъствуват Божил Ганчев, Иван Пекин. Станчо Юсин, Михо Петков, Стойко Петков, Нино Петняков, Мадо Вълков, Тоне Донков, Йото Ганчев. Имало е представители и от село Маслово. За охрана е поставен Доне П. Кулчин.
