Село Ветрен се намира в географската област Пиянец, южно от гр. Кюстендил, в полите на планината Осогово и е единственото село, разделено от границата между Република България и Северна Македония – част от южните му махали формират село Ветрен в Община Делчево на Северна Македония. Махали: Боровичка, Геренска, Капралска, Новаковска, Смиленска, Агушка, Дамянска, Каровска, Вучка, Търговите и Ризовска.Село Ветрен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Петър поп Димитров, български революционер от ВМОРО
Стоян Александров, родом от село Илия. Понастоящем жител на София. Икономист доцент в Софийския университет. Член на БСП. Кандидат за кмет на София на кметските избори 2003 г.
През 1893 г. селото има 7339 декара землище, от които 4518 дка ниви, 2518 дка гори и др. и се отглеждат 1929 овце, 724 кози, 242 говеда и 92 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.
През 1900 г. е открито училище, през 1913 г. е построена училищната сграда. Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през 1899 г.
През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1926 г. е учредено читалище „Просвета“.
Учредени са кредитна кооперация „Пещера“ (1945) и читалище „Васил Левски“ (1948).
През 1948 г. започва усилено залесяване на района около селото с борови гори.
През 1957 г. е учредено ТКЗС „Справедливост“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК - село Невестино.
Селото е електрифицирано през 1967 г. и водоснабдено през 1968 г.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява.
От 11 махали най-отдалечената отстои по земен път на около 10 км от центъра на селото. Повечето от тях вече са обезлюдени.
