Старото име на селото е Мисловщица. В стари документи е записвано като: Мисловиче (Мисловица), Мисилович в 1576 г. Предполага се, че наименованието произлиза от личното име Мисло и наставката щица. Новото административно наименованието на селото е от 1950 г., когато село Мѝсловщица е преименувано по личното име на партизанина Велин Àнгелов от същото село. От периода на късната античноста има оцелели останки от крепост,намираща се около 1,5 км сверно от селото,на западния склон на Сража планина,над левия бряг на река Клисура.Изграждането на крепостта най-вероятно е било свързано с металургията,тъй като е влизала в Ерулския рудодобивен район.исъците на джелепкешаните от 1576 г,под същото име-Мисловича,към каза Знепол.
Най-голяма забележителност на селото е средновековният Мисловщицки манастир "Успение Бородочно".
На около 1,5 км северно от Велиново има един оброк посветен на Свети пророк Илия.
Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлият тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и рзвитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и еродиран за времето си, бил е в "Света гора", учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в трънския край. През 1840 г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира. За революцинната си дейност, макар и вече в напреднала възраст архим. Мисаила бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880 г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години (1837-1880г), погребан е в двора на цървата "Св.Петка" в Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци и черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи. Със смърта му през 1960 г. обителта престава да действа. От тогава насам тъне в запустение и разруха.
Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс обхваща манастирска църква и жилищна и стопанска сграда, като последните две са почти напълно разрушени. Допреди 20-тина години те са били в сравнително добро състояние. Жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура, но.....
Манастирската църква поначало е била малка, еднокорабна, едноапсидна, с вход на юг. Тя е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като са употребени и дървени сантрачи. Апсидата й е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. Корабът на църквата е покрит с полуцилиндричен свод. Мисловщицкият манастир, аналогично на синхроничните му църкви от Знеполе и Горнострумеките земи, през Възраждането е разширен на запад. На западната фасада е оформена широка арка, която обединява кораба на църквата с пристроената част.
Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979 г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник.
Описаното по-долу, е това което е заварено и открито по време на реставрационните работи под ръководството на Б. Дживджанова: "Новоразкритите стенописи разкриха иконографския регистър и въз основа на тях можем да кажем, че при изписването на църквата е застъпен съкратеният иконографски регистър. Над декоративния цокъл са изписани правостоящите светци, а над тях — бюстовете и допоясни изображения, следвани от сцените на Страстите и Празниците.
