Върбово е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. Върбово е разположено на 480 метра надморска височина в Предбалкана, югозападно от рида Ведерник. Намира се на 10 километра южно от град Белоградчик и на 10 километра североизточно от границата със Сърбия.
Северно от селото преминава Върбовска река, която пресича Ведерник и е десен приток на Стакевска река.В него, западно от селото, се намира малкият язовир „Върбово“, който е общинска собственост. От селото тръгват две екопътеки, които водят до красивите местности „Лъга“ и „Под венеца“ в подножието на Ведерник.
Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.
От село Върбово има мнозина участници в Белоградчишкото въстание, целящо провеждането в района на обявения от султан Абдул Меджид I Танзимат. които дават живота си за Освобождението от турско владичество. Тодор Илиев от Върбово е единственият участник от Белоградчишко в Ботевата чета през 1876 година.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров. През лятото на 1952 година двама души от селото са осъдени за подпомагане на горяните.
Населението е предимно от торлаци.
В селото се намира старата църква „Свети Йоан Кръстител“, която е реставрирана наскоро и са възстановени всички стенописи в нея, както и паметник на загиналите в Белоградчишкото въстание.
Всяка година на 24 май се организира събор. От скоро във Върбово се организира празникът „Да се завърнеш в бащината къща!“, който има за цел да събере всички стари познати след дълго отсъствие от родния край.
Друго редовно събитие е общинският турнир по футбол, който се провежда всяка година от 10 юли до 10 август, в който взимат участие отбори на всички села в община Чупрене.
Върбовска песен
„Ябълчице петровчице“
Ябълчице петровчице,
що си толкова род родила -
род родила – преродила.
На две клоньке – две ябълке,
на третото – сокол стои.
- Соколиче, диво птиче,
като стоиш на високо
дали видиш на далеко?
- Видим, видим града Видин -
двама бракья конье кову,
а две сестре юзде дьржу;
юзде дьржу люто кълну.
- Проклет да е чорбаджия,
чорбаджия абаджия.
Тази песен пеела Пена Пунчева Попова – майка на учителя Леонид Костов Попов
