Туден

Туден е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, област София. Отстои на 8 км югозападно от гр. Годеч, на 61 км северозападно от гр. София, на 15 км североизточно от ГКПП Калотина /на границата с Република Сърбия. Разположено е покрай коритото на река Нишава, която извира близо до връх Ком и достига до Сърбия . Селото е характерно с неорганизираното му селищно пространство. Самото село има 30 махали, които започват от Годеч и свършват при Букоровския манастир. Махалите са кръстени на основателите си: например махалата, в която се намира църквата, се нарича Ваклинова махала, кръстена на прародител с името Ваклин.

Климатът е умереноконтинентален. Лятото е топло, а зимата хладна. Наблюдават се отрицателни стойности на средната януарска температура от около - 2,5 С и средни юлски температури от около 18,4 С.

  • Площ 14,621 km²;
  • Население 95 души;
  • Надморска височина 628 m;
  • Пощ.код 2253;
  • Тел.код 07198;
  • Мпс код СО;
  • Община Годеч;
  • Област София;
Селото е благоустроено, с поддържана инфраструктура.Изградени са водоснабдителна, електропреносна, съобщителна мрежи. Липсва канализационна мрежа. Има покритие на всички мобилни оператори.Учебни заведения и лекарски практики има в общинския център - Годеч, а здравни заведения - в областния център - София.Редовен транспорт /маршрутно такси/ го свързва с населените места в областта.

Околностите на селото се отличават с живописна природа и чист въздух. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.Интересна за посетители е старинната църква „Св. Николай Чудотворец“ — паметник на културата, в която е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., непосредствено след падането на България под Османско иго.

За пръв път селото се среща в документи от 1453 г. под името Тудан, а през 1576 г. вече като Туден. Относно произхода на името на селото, може да се предположи, че има общ произход с румънската дума tudina – пропаст, урва, стръмнина – която е от субстранен произход в румънския, т.е. Туден и tudina имат еднакъв произход – тракийски или дакомизийски. Географският ареал на селото дава основание да се мисли за подобно значение, тъй като е разположено над река Нишава, която точно при него влиза в тесен пролом.

Според преданието селото се е намирало под село Ропот на 3 км в северозападна посока от днешното си землище. Сега има само останки от каменни основи на постройки. Там се е намирал турският път за Цариброд и Ниш. Населението решило и построило църквата за три нощи, като през деня не се е работело. Църквата била каменна без участие на дърво. Когато турците разбрали, че се строи църква, арестували двама свещеници и един владика и ги подложили на мъчения, за да разберат къде се строи. Духовниците умрели, но не издали мястото. Коритото на Нишава било далеч и невидимо за турски очи. Постепенно започнало преселението. Всеки род си направил махала, като земеделските имоти били около махалите. Затова и до днес селото си е пръснато на малки махали на голямо пространство. По време на преселението хората наричали новото село Отуде, което значи „оттатък“, от което идва и другата възможност за произхода на името село Туден.

От древната история знаем, че в околията на селото е имало селище в местността „Реката“ през късната бронзова епоха (1600 – 1100 г. пр Хр.).

През 1849 година свещеникът Никола Здравков от Туден е спомоществувател на учебника на Найден Геров „Извод от физика“.

В землището на село Туден се намира и Букоровският манастир „Св. Георги Победоносец“. Той е единственият манастир в България, който има пет църкви. Функционира само старата църквата „Св. Георги“, другите четири – „Св. Петка“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Неделя“ и „Вси Светии“, все още не са изографисани. Той е действащ, като от началото на 2015 г. за него се грижи отец Драгомир. Според преданията там е имало четири параклиса, разположени в кръг, а в средата – внушителен кръст с разпънат на него Исус Христос. В близост до селото се намират "Разнобоишки манастир" и водопад "Котлите".

Друга забележителност е църквата „Св. Николай Чудотворец“, която се намира в центъра на селото, непосредствено до селската чешма, кметството, и до селското гробище. В архитектурно – типологично отношение представлява едноабсидна, еднокорабна постройка с полуцилиндрично засводяване без купол, с вторично пристроен притвор. Градежа на църквата е от ломени камъни със спойка от хоросан, като на много места са били преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната абсида е използвана част от каменен кръст и др. В началото на XX век от западната страна на църквата е пристроен притвор с дървена конструкция и пълнеж от кирпич. В него забележителност представляват два резбовани тавана, които са изключителна рядкост в църквите на територията западно от град София. Стенописите изцяло покриват интериора на църквата и са със сходен стил с тези в старата църква „Св. Димитър Солунски“ в град Годеч. Предполага се, че под стенописите има по стар живописен слой, но до момента не са правени проучвания. Според надпис на входа в наоса, на това място е имало църква през XV век и през 1812 г. е съградена наново, като ремонти са правени през 1843 г. и 1845 г.