Триград

Рейтинг:
0 / оценки

Село Триград се намира в Западните Родопи на 27 км от град Девин. Скалистите брегове на фантастичното Триградско ждрело, през което преминава пътят към селото, се издигат като отвесни стени. През селото преминава Триградската река. В местността може да попаднете на редки растителни видове. Тук гнездят и много редки птици като скалната зидарка, различни хищни птици и кълвачи и др. В селото се предлагат и някои специализирани видове туризъм като посещение на пещерата Харамийска дупка, изкачване по Виа ферата и фото-сафари. Тук се наблюдават и много редки видове птици и растения.
Най-близки градове до селото са: Девин, Доспат, Смолян, Пампорово, Чепеларе.

Преди да се навлезе в селото има водопад и чешма, които трябва да се посетят, защото разкриват още от невероятната красота на България. Те се падат от лявата ви страна на отиване към селото.

Районът около Триград е пълен с интересни места, които могат да се обиколят пеша, или с джипове, да се посетят пещерите, да си направите велоразходка, да се пуснете по т.нар. "тролей" близо до пещерата Дяволското гърло и какво ли още не. Ако сте любители на по-силните преживявания, непременно отидете и се опитайте да преминете поне част от Дяволската пътека, където гледките са наистина прекрасни и запомнящи се. През Триград минават няколко туристически маршрута. Пътеките са добре маркирани и с различна продължителност. В района има и пътеки за вело или конен туризъм. В края на селото е изградена конна база. 
Прекрасна е разходката до Вълчи камък, най-високата наблюдателна площадка, с 360 градуса панорама.
Край Триград е изграден и Музей на мечката. В региона на Триград има един поддържан резерват и три защитени местности: резерват Шабаница, защитени местности Старата гора, Триградско ждрело и Чаирите. В Триградския карстов район има над 200 пещери. В седем от пещерите са открити енеолитни находки.

До селото се намира известното Триградско ждрело – защитена местност с многобройни пещери, най-известните от които са Дяволското гърло и Харамийската. Триградското ждрело е пролом на река Триградска, протичаща в района на село Триград и в Западните Родопи. Дължината на каньона е около 7 километра. Когато влезете в Триграското ждрело, трябва да се кара с много повишено внимание, защото пътят е еднолентов, но двупосочен, има разширения на пътя на места, на които участниците в движението трябва да се изчакват. 

С мястото се свързва легендата за тракийския герой Орфей, според която след горещите му молби, богът на подземното царство Хадес освободил любимата му Евридика, но с уговорката Орфей да не се обръща назад, докато не напуснат пещерата. Орфей, обаче, се обърнал и любимата му Евридика завинаги останала в подземното царство. Смята се, че Орфей е достигнал подземното царство именно през пещерата Дяволско гърло. Друга легендата разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал и птиците спирали във въздуха. Празникът Орфически мистерии събира тук много гости от страната и чужбина. Те се откриват през юли със старинния обичай напяване на китки, а кукери обикалят селото и гонят с хлопатарите си злите сили. На седми август в Триград се честват Орфическите мистерии. Древни езически ритуали, останали от тракийско време, и кукерски шествия се съчетават с родопските народни песни. Този своеобразен фестивал е и празникът на селото и всяка година привлича много туристи. Триградското ждрело е и катерачен обект. Маршрутите се намират срещу Дяволското гърло, но те са с висока трудност и не се препоръчват за начинаещи катерачи. Дяволското гърло е вертикална (пропастна) пещера, формиралa се в следствие пропадане на земните пластове. Намира се малко преди Триград. Естественият вход на пещерата, който сега е изход за туристическия маршрут в нея, прилича на дяволска глава, в която се изливат водите на река Триградска. Освен с „дяволския“ вид на входа, името на пещерата Дяволското гърло е свързана със странния факт, че каквото влезе в пещерата сякаш се поглъща и не излиза от нея. Правени са много опити с различни предмети, останали завинаги в огромната паст на пещерата. През 1968 г., когато река Триградска прелива, тя отнася в Гърлото над 300 кубика дърва, които така и не излизат. След входа на пещерата реката буквално се излива в нея, падайки от над 40 метра височина в огромна галерия, наречена „Бучащата зала“, протича през залата и пропада в сифон с дължина по права линия около 150 метра. След това реката напуска пещерата през 60 метрова галерия. Правени са опити с оцветяване на водата, като вместо за очакваните няколко минути, боята се появява на изхода за близо 2 часа, което по изчисления показва, че е изминала близо 30 километра. Пещерата е проучвана от 1961 година насам. За съжаление, при един от опитите за разгадаване на голямата загадка на Дяволското гърло, загиват двама млади леководолази, чиято паметна плоча е до шосето в участъка между туристическите вход и изход на пещерата  Влиза се през изкуствено прокопана галерия, която отвежда до Бучащата зала, а след това по 301 стъпала туристите се изкачват до самото Гърло – вход на пещерата. 

Посещението на Харамийската пещера е истинско приключение. За разлика от Дяволското гърло, това е необлагородена пещера. Входът й е труднодостъпен и е разположен на 20 метра над земята в отвесна скална стена. Влиза се с обезопасителни въжета под зоркия поглед на опитни водачи. След трудното изкачване във входната открита галерия, се преминава през още няколко малки галерии, което представлява нещо като почивка от изкачването и събиране на сили за следващото екстремно пещерно изживяване. Осветяването на маршрута идва от мощните фенери на водачите. Второто екстремно преживяване в Харамийската пещера представлява спускане от височина близо 50 метра по въже от малка дупка на тавана на огромна пещерна галерия. След това се излиза от пещерата, прекатурва се пеша скалния венец и по пътека се слиза към шосето за Триград. Докато вървите ще навлезете в друга малка пещера. Изживяването е страхотно. Истински екстремен туризъм. Ако човек има страх от високо, тъмно или тясно, посещението в Харамийската пещера е точното лечение. Препоръчителното облекло за Харамийската пещера са леки дрехи (вземете все пак и малко по - дебели дрехи), с дълги ръкави и крачоли, за да се предотвратят наранявания като ожулвания или драскотини. Инструкторите за влизане в Харамийската пещера обикновено може да намерите на масичките пред Дяволското гърло.


Всяка година в първия уикенд на септември на поляните над село Ягодина под Орлово око се провежда събор на народното творчество, по време на който се представят различни фолклорни оркестри и певци и се вият кръшни народни танци и хора.


В селото се почитат още и празниците Предой и Среде лято.
  • Население 500 души;
  • Площ 77,993 km²;
  • Надморска височина 1240 m;
  • Пощенски код 4825;
  • Тел. код 03040;
  • МПС код СМ;
  • Община Девин;
  • Област Смолян;
В Триград са открити множество археологически находки, пещерни жилища, некрополи и тракийски селища, които показват, че селото води началото си от дълбока древност. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села, които впоследствие са се обединили, откъдето идва и името му – Триград или Триибрия.

Типичната природа на Западните Родопи разгръща цялата си прелест в околностите на Триград. Величествените иглолистни гори със стари борове се редуват със свежи поляни, а високите мраморни скали са окичени със здравец и силивряк. В близост до селото е защитената местност Чаирски езера - седем красиви езера със свлачищен произход. Те се намират в едноименната местност Чаири на 1400 метра надморска височина. Река Чаирска образува интересно ждрело, увенчано с природния феномен „Превалетия камък” – естествена скална арка, извисяваща се на 10 м над водата. Пътеката към Чаирските езера започва от голяма беседка, с камина и чешма, вляво от шосето малко преди тунелите на Триградско ждрело. Пешеходният преход до езерата отнема близо два часа в зависимост от темпото. Маршрутът в по-голямата си част представлява черен път по протежение на не по-малко красивото с надвесени скали над пътя ждрело на река Чаир дере. В последния си участък маршрутът е тясна планинска пътека нагоре по хълма. Преходът не е труден, само в края на маршрута – този последен участък – изкачването по хълма е леко стръмно, но е сравнително кратко и се взема за около 20 минути. Там до езерата има голяма чешма и туристическа база с тяхното име – Чаирски езера. В горното течение на реката е разположен резерват „Шабаница”, съхраняващ ценна буково-смърчова гора на възраст над 200 години.

Изминавайки Дяволската пътека ще опознаете красивото ждрело на река Чатак дере, ще се полюбувате на Буйновското ждрело, ще минете по множество дървени мостчета и стълби, ще почувствате пръските на няколко водопада и ще видите отдалеч панорамната площадка Орлово око, изкачвайки високия Тепе баир.


Пеша или с кола може да се стигне до близкото село Ягодина. Там се намира Буйновското ждрело и благоустроената Ягодинска пещера. Буйновското ждрело е пролом на река Буйновска, протичаща в района на село Ягодина в Западните Родопи. Затова е познато още като Ягодинско ждрело. Проломът е много тесен в по-голямата си част. Дълъг е около 16 километра, а средната му надморска височина е над 1000 метра.

Ягодинската пещера е една от най-красивите пещери в България, заради многобройните си и чудати типично пещерни форми и образувания. Намира се в Буйновското ждрело, близо до село Ягодина, откъдето носи името си.

Панорамната площадка Орлово око в Родопите е изградена на връх Св. Илия, който е шапката на висок хълм над село Ягодина в Родопите. От площадката може да се насладите от високо на красиви гледки към Буйновското ждрело и на тясното шосе, което се вие долу в ниското като змия. Виждат се също много близки и далечни хълмове.

До площадката може да стигне пеша, като преходът не е много труден, а и е доста по-приятно да стигнете до панорамната площадка Орлово око пеша. Тръгва се от покрайнините на село Ягодина и се върви пряко нагоре по хълма. Няма някаква трайно обособена пътека, но няма и как да се изгубите. Посоката е право нагоре, разклонения няма. Но пък има красиви родопски гледки. Пеша се стига за около час.

За историята на село Триград: през 1872 година в Триград има 300 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т.нар. Тъмръшка република. На събрание на над 100 първенци от 17 села в с. Триград през лятото на 1878 г. се създава Тъмръшката република. За първи началник е избран Хасан ага от Триград.

През 1920 година в селото живеят 254 души, през 1946 – 609 души, а през 1965 – 982 души.

По време на Балканските войни жителите на Триград са подложени на изпитания, а самото село е опожарявано. По време на Междусъюзническата война през 1913 година местни жители се вдигат на бунт, поради което Триград е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.

Селото е повторно опожарено от Българската армия и в края на 1913 година, когато тя потушава нов бунт, вдъхновен от правителството на т.нар. Гюмюрджинска република.


След картографирането на остров Ливингстън, една от седловините на острова е наречена Триградска седловина по името на селото.