Селото вероятно носи името си от подвизавалия се из този край през осемнадесети век Стоян войвода. С чета от десетина души причаквали турски кервани по пътя за Видин, а после се криели из околните хълмове. Заради близката река прескачали и до първото село, тогава именувано Сердар, за да се почистят и изперат. През тридесетте години селото е наречено Стояново. Селото се намира по средата на пътя от Враца към Монтана, на около десетина километра от разклона към Вършец. Покрай него тече река Ботуня, което придава някакъв колорит на балканското село. Все пак е по пътя към курортите Вършец и Берковица.
Село Стояново е родното място на писателя Николай Соколов /Никола Иванов Давидов/ – 1927 – 1994 г. Николай Соколов твори през втората половина на миналия век, известен е предимно с произведенията си за деца – „Приказки за Въртишия“, „Пожар“, „Какъв войник“, „Вихрушка“, „Кой изплаши звездите“. Стихотворенията му влизат в читанките за началния курс. Най-силното му произведение е пиесата „Майстор Манол“, играна в Благоевградския театър.
Пещера "Тошова дупка" се намира на 20км от Враца. Разположена на 1км югоизточно от село Стояново в непосредствена близост до недостроена сграда на бивша резиденция. В началото има 12 метра спускане с въже. Преминава се през хоризонтални галерии с дължина около 1км, има малък подземен водопад в края на пещерата. Богата на различни видове прилепи и скална растителност
Мътнишкият манастир "Св. Николай Чудотворец" е разположен край Мътнишкия карстов извор в
подножието на Врачанска планина, на около 5км от с. Бели извор и на 18км северозападно от гр. Враца. До манастира се стига по черен коларски път, който се отбива в ляво от шосето за Вършец.
Не е известно кога е основан манастирът, но това ще да е било преди XVIв, имайки се предвид съхранения молитвослов от 1578г, както и други богослужебни книги.
Мътнишкият манастир е бил важно духовно и просветно средище през турското робство. Разоряван е от турци и кърджалии многократно, а след това отново възстановяван. Освен малката църква, Мътнишкият манастир някога е имал и четири стопански и жилищни сгради с 16 килии и други помещения за монасите и посетителите. Днес е останала
една почти разрушена сграда. Манастирската черква "Св. Никола" е еднокорабна, едноапсидна с по два контрафорса отвън, на северната и на южната стена, и с камбанария над входа от запад. Отвътре е украсена със стенописи датирани от XVI-XVIIв, но за жалост в по-късен период са покрити с тънък слой варова мазилка, и от тях сега не може да се види почти нищо.
За последен път Мътнишкият манастир е бил обновен през XIXв,
от десетилетия не е действащ, оскверняван многократно и потънал в забвение. Понастоящем църквата се ремонтира, почти е изграден новия иконостас. От две години обителта се стопанисва от благочестив човек, живеещ в единствената оцеляла килия от някогашния не малък манастир.
В близост до манастира има
голям извор - аязмо с целебна сила.
