Село Солища е разположено в планински район, който обхваща най-високата част на Родопите – Перелишкия масив. Той е изграден от вулканични скали, предимо риолити. Тук се издигат най-високият връх на Родопите – Голям Перелик (2191 м), връх Малък Перелик (2147 м), а на запад от тях – Шилестата чука (2188 м), която днес се нарича връх Орфей. В северния край на селото се извисява Солийски връх (1649 м).
Солища отстои на 4 км от средищното селище Широка лъка, на 26 км от гр. Смолян, на 24 км от гр. Девин, на 24 км от гр. Чепеларе и на 16 км от курорта Пампорово. Разстоянието по маршрута Солища – хижа „Перелик“ е ок. 3 км. Селото е отворено към централната пътна мрежа, идваща от Пловдив – Кричим – Девин – Широка лъка – Смолян.
От Перелишкия масив се стичат много потоци, които на места образуват малки водопади и вирове („Казанът“) и оформят оттока на река Луковица (Солицка), приток на Широколъшка река и р. Въча. Селото е водоснабдено от два планински извора.
Растителността е богата на лековити билки и „чайове“ – мащерка, риган, жълт кантарион. Виреят ядливи гъби – манатарка, сърнела, пачи крак, рижика, масловка, ливадна и горска анасонова печурка и др. В района растат малини, черни и червени боровинки, разнообразни цветя и плодове – ябълки, круши, череши, сливи. Основна култура в Солища са картофите; някога около селото са сеели пшеница, ръж, овес и ечемик. В горите и из поляните се срещат мечки, вълци, лисици, сърни, диви свине, зайци, катерици, таралежи и др. Някога във всяко семейство са гледали крави, коне, мулета и волове.
Село Солища има южно и отчасти източно изложение. Това, заедно с умереноконтиненталния климат и средната надморска височина от 1369 м, благоприятства развитието на вековни иглолистни гори. Важна част от историята на селото е построяването на църквата „Света Неделя“.
Към края на XIX век (в годините след Освобождението) обществениците и майсторите на село Солища замислили строеж на своя църква. Цялостната подготовка продължила няколко години. Създадена била специална комисия за целта, чиито членове били освен солийци, също така и жители на близките села, в които вече били построени църкви (с. Широка лъка, с. Стойките и с. Върбово). Комисията отговаряла предимно за набирането на средства и за прогреса на работата.
Ръководството на строежа се поело от неукия, но сръчен майстор Филю Корбаджиев. Той, заедно със Стоян Стоенбашов, направил проект на църквата и започнали изпълнението му. Жителите на село Солища се откроили с изключителния си ентусиазъм да съградят своя църква с общи усилия. Когато започнал строежът на църквата, повечето зидари и гурбетчии се завърнали да помагат за изграждането ѝ. Цели семейства били отдадени на това дело.
През 1892 г. строежът на църквата бил завършен. Нарекли я Света Неделя, защото в този район на Родопите за патронни светци се избирали предимно такива, които се честват през летните месеци, защото на този празник се организират големи тържества и събори.
Църквата е осветена от Пловдивския митрополит Натанаил през 1894 г.
Камбанарията, отново по проект на Филю Корбаджиев, била построена през 1897 г. Знае се, че майсторът предварително съвсем точно изчислил колко камъни са необходими за строежа, за да стане висок петнадесет метра над земята и четири-пет метра под нея. Дарено е сребро, което е сложено в сместа при отливане на камбаната, затова бистрият ѝ звън отеква чак на връх Карлък и съседните села.
