Източно от селото, в съседство със селския каптаж, нивата на Ставри Тодоров от с. Научене е заета от селищната могила Тилки Юк (Лисича могила). В нея са открити са фрагменти от глинени съдове, глинени идоли и печати, хромели, бойни топки, бойни брадви с дупки, кремъчни ножове от каменномедната епоха.
Размери на могилата: диаметър 100 крачки, височина 7 м.
Южно от каптажа на селския водопровод, в нивата на Атанас Димитров от с. Научене се намира малка селищна могила, колония на Лисича Могила. В нея са открити фрагменти от глинени съдове, колелца, кремъчни ножове и др. – от същата епоха. Размери на могилата: диаметър 50 крачки, височина 1,5 м.
Североизточно от селото се намират повече от девет тракийски некрополни могили. От по-специална значимост е разположената на север от Съдиево
Златна могила, в която е открито погребение на тракийски благородник. Открити са две цялостно запазени тракийски колесници, заровени заедно с 8 елитни коня и други жертвени животни. След обособяването си като село, през 1885 г., поселището носи името Кадъкьой. След Освобождението то има статут на община. От 21.12.1906 г., с указ 462 се преименува на Източно Съдиево. На 14.08.1934 г., с м.з. 2820 селото се преименува на Съдиево.
До 1956 г. се намира в околия Нова Загора, окръг Стара Загора и е община.
От 1935 г. до 1938 г., при кмет Севко Станев, кметството е на подчинение на с. Коньово, което е общински център. След тази година селото възстановява статута си на община.
От 1979 г. община става гр. Нова Загора и селото се обособява като отделно кметство.
Сега с. Съдиево е отделно кметство в община Нова Загора, област Сливен.
