Село Рибново се намира в планински район. Населението на Рибново се състои само от помаци. Рибново е може би едно от малкото села в България, където ежегодно се строят десетки къщи. Село Рибново е с най-голямо население в община Гърмен, въпреки че преносно казано е откъснато от света, заедно с Осиково. То е на 21 км от Гърмен и на 30 от Гоце Делчев. В селото са открити находища на антимон. Село Рибново е включено в подробен регистър от 1478 година, в който са изброени главите на домакинствата поименно. Регистрирани са 81 християнски домакинства, от които 4 на несемейни и 2 на вдовици.
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 44 християнски семейства. [8] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 10 немюсюлмански семейства . През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Рибново е представено от християнин. На 29 март 1964 година, по време на т.нар. Възродителен процес, в село Рибново пристига група агитатори, придружавани от милиционери и войници, което предизвиква истински бунт. „Възродителите“ са посрещнати с камъни, дървета и брадви от жителите на селото. Един милиционер е ударен с камък в главата, поради което изпада в безсъзнание и е пленен. Пристигналият военен отряд стреля във въздуха, но жителите на селото се нахвърлят и върху него, пленявайки един войник. Двамата пленници са освободени след известно време, християните-учители са изгонени от селото заедно със семействата им, на минарето на джамията е окачено турското знаме, телефонните връзки със страната са прекъснати, а мостът на пътя към Гоце Делчев е взривен. Бунтът в Рибново предизвиква стъписване сред властите и лично Тодор Живков нарежда кампанията за преименуване на помаците в района да бъде прекратена. Инцидентът засилва съпротивата и в съседните селища, като жители на Рибново и други села от Чеч изпращат делегации до турското посолство и държавното ръководство, срещат се с члена на Политбюро Боян Българанов, който проявява съчуствие към оплакванията им. На 1 април в селото пристига генерал Иван Бъчваров, който обвинява за събитията окръжното партийно ръководство и обещава, че преименуванията ще стават изцяло доброволно. С това бунтът е прекратен, а хората в региона масово връщат имената си, които запазват до следващата кампания в началото на 70-те години.
