Село Реяновци се намира в планински район в близост до планината Руй на разстояние от 18 км. от град Трън.
Селото граничи със селата Бохова, Кострошовци и Сухи дол (Сърбия – на югозапад), Цегриловци, Стрезимировци и Слишовци. Край селото протича малка Боховска река, десен приток на р. Ерма.
На около 3 км. от селото се намира граничният контролно-пропускателен пункт Стрезимировци. Реяновци е старо българско селище. Името му присъства в османски документи от 1453 г. Историята му има връзка с изчезнало след XV в. село, от което е останало само името на местността „Сабальевци“, където личат останки от римска или ранновизантийска вила – зидове, керамика, съдове, монети, както и с близкото до него селище в местността „Селище“.
Местна легенда, разказвана не само тук, но и в няколко съседни села, свързва възникването на селото и околните му села със синовете на болярина Срезимир, войвода на цар Самуил. Срезимир имал няколко сина – Рея (Реян), Джия (Джиян) и Боя (Бохян, Бохя), които основали въпросните селища. Реян се заселил в местността „Дупкина кория“. Ето какво пише на 1 април 1926 г. Евтим Спасков, роден в 1896 г., главен учител в джинчовското училище, до Софийския окръжен инспектор: „В старо време имало трима братя – Рая, Боя и Джина, които са живели в съседното село Реяновци. Когато семейството им се уголемило, те се разделили и отишли на три страни. Най-старият Рая останал в старата къща и там се създало сегашното село Реяновци. Вторият Боя отишъл на кошарите, тоест където отгледвали овцете, и поставил началото на сегашното село Бохова. А третият, най-младият Джина, дошел на другите кошари, където отгледвали само кози и основал село под името Джинчовци и от тогава до сега селото носи това име.“
На 2 км от селото в местността „Яничева чука“ и граничната бразда със Сърбия се намира манастирът „Св. Богородица“, известен и като Реяновски.[11] Строен е по време на Втората българска държава. През първите години на турското робство е опожарен. Няколко века по-късно е възстановен отново.
Този малък параклис почти вкопан в земята, с изворче край него, е просъществувал повече от 60 години – до първата четвърт на 20 век.
След първата световна война в черковната настоятелство назрява идеята на мястото на параклиса да се построи по-голяма черква. Събрани са пари предимно от дарения.
Черквата е завършена през 1926 година, но продължава строителството на магерницата и камбанарията. През 1928 г. строителството е приключило и на 28 август, на празника „Света Богородица“ черквата е осветена от Софийския митрополит Стефан. Камбаната е дарение от местен предприемач.
Всяка година на 28 август се е провеждал голям селски събор, посветен на манастира „Света Богородица“.
В началото на 80-те години инициативен комитет решава да се възстанови манастира и в последната събота на август да се провежда отново Реяновският събор.
В центъра на селото има паметник на партизанина Любчо Баръмов.
