Село Реброво се намира на 23 km северно от центъра на град София в планински район (Софийска планина част от Стара планина) по поречието на река Искър. Предпочитано място за софиянци, които искат да живеят сред природата. Района е известен и с изключителен чистия въздух, лекуващ редица заболявания. Реброво от 2005 г. насам се очертава заедно със селата Владо Тричков и Луково, като алтернатива за един по-добър живот до София. Според разказа на Иван Вазов „Нощ във вълшебен замък“, написан през 1894 г., на това място, обозначено на картата като Реброво, е имало само един хан, обслужван от възрастно семейство.
В една от легендите за името на с. Реброво се разказва за трима братя, които купили земи наоколо и ги поделили помежду си. По-късно тези земи станали села и взели имената на своите основатели. Реброво дошло от името на единия брат Ребро, Луко кръстил селото си Луково, а село Батулия било кръстено на най-големия брат Батун.
Друга легенда разказва, че преди много години имало един турски султан, който обикалял българските земи и тези, които му харесвали, си поставял за цел да ги превземе. Когато минал през с. Реброво, той не харесал земите, а харесал една жена на име Пенка. Той бил много влюбен в нея, но за негово нещастие тя не го обичала и не искала да се омъжи за него. За да я впечатли, той решил да построи нещо и построил мост, който кръстил Пенкин. До ден днешен този мост се използва от хората, преминаващи през селото, а за това как продължила любовта между султана и Пенка никой не знае.
Пенкин мост има и по-актуална история. По време на едно посещение на Стамболийски местните първенци от с. Батулия успяват да получат обещание от него за построяване на мост над р.Искър при гара Реброво. Такъв мост е жизнено необходим за местните жители, защото до тогава връзката с железопътната линия се осъществявала с пешеходен въжен мост, отнесен от Искъра през 1918 г., а след това с малка дървена лодка. На следващата година във връзка със строежа на моста на място идва министърът на благоустройството Цанко Бакалов, а на гара Реброво е стоварена стоманената конструкция на моста – трофей от Балканските войни. На 11 юни 1922 г. в присъствието на Ал. Стамболийски, Цанко Бакалов, софийския митрополит Стефан, много висши офицери, както и цялото население, тържествено е положен основният камък на новия /Пенкин/ мост. Събитията около деветоюнския преврат 1923 г. забавят строежа и мостът е завършен през 1925 г. Забележителност за село Реброво е средновековната църква „Свето Благовещение” при местността „Селището”, в самите селски гробища. Когато е била разучавана в средата на миналия век, са открити стенописи под мазилката, но оттогава не е правено друго изследване на църквата. Олтарните двери на скромния иконостас са взети от почти разрушената църква „Св. Троица” в с. Оградище, сега махала на с. Буковец.
Природна забележителност край Реброво е местността „Кори”, където се намира изворът с „желязната вода”.
В населеното място функционира НЧ „Искра 1928”, Целодневна Детска Градина, Основно училище „Д-р Петър Берон”, няколко кафенета, един клуб-ресторант, магазин за хранителни стоки, лекарска практика.
Природата около Реброво предлага райски кътчета за разходка, велотуризъм, походи и риболов в река Искър и река Батулийска.
