Разбоище

Районът около Разбоишкия манастир представлява карст, през който минава река Нишава. На километър надолу по течението ѝ се стига до друга река, която носи името Дракул. Тя се влива в р. Нишава под жп спирка Чепърлянци. В карста на река Дракул се намира природното образувание, наречено „Котлите“. То представлява живописен водопад, в който водата се стича от едно карстово образувание подобно на паница (котел) във второ и чак тогава реката продължава да се стича към р. Нишава. В близост до водопада, но малко по-надолу по течението на реката, на 60 m височина в горната част на скален венец, който е изграден от триаски варовици, се намира пещерата Дупката (известна сред пещерняците и като Дракула). Тя е суха, хоризонтална, с дължина 42 m. Входът е широк с висок свод. Вътрешността на пещерата е с висока основна галерия, подът е покрит с пръст и дребни кални късове. Към края си пещерата завършва с комин, през който се стича вода при дъждовно време. В пещерата няма вторични карстови образувания и следи от силно мразово изветряне и срутвания. Входът на пещерата се е използвал от овчари като временен подслон за стоката.

В скалните ниши около Разбоишки, или както е бил наричан до 1960 г. Куржиловски манастир, е имало монашески живот още от XII – XIV век, когато скалното монашество се разпространява из територията на България. По времето на Иван Александър, през XIV век, се построява „Софийското мало Светогорие“, тогава в най-голямата ниша (голям скален навес) на скалния венец, която дотогава е била използвана за общи молитви на монасите, се построява малката църква „Въведение Богородично“. Според легендата, монасите решават да я направят на тераса под нишата, но се случило така, че каквото през деня построят долу, през нощта се разваля и на сутринта намират строителните материали горе в скалната ниша. И на третата вечер един от монасите сънувал Богородица, която му казала: „Там, където от векове сте ми се молели, там направете църквата“.