Подгумер е село в Западна България.
То се намира на 42.7999992 Геогр. ширина и 23.3999996 Геогр. дължина.
Село Подгумер е разположено в северната част на Софийското поле, в подножието на южен склон на Стара планина. През селото преминава един от притоците на река Искър. Село Подгумер е на 17 km от центъра на гр. София. На запад, на 2 km под права линия е Гниляне, квартал на гр. Нови Искър. На юг от Подгумер, на 2 km е село Световрачене. На 1,5 km на изток се намира Войнеговци. Надморската височина на селото варира от 530 в най-ниската му точка (при входа откъм София), до 600 метра на мястото, където обръща автобусна линия 22. Вилните зони Пресвета, Целините и Къпина са разположени на 680 м.н.в., в.з. Хумни дол, която е непосредствено до Подгумер в посока запад, е на 580 м., а в.з. Старата кория е на 750. С разположението си на южен склон, близостта до София и тихия район, Подгумер се превърна в привлекателно място за строителство на нови къщи в последните години.
До селото има действаща мина.
Подгумер е поредното прекрасно село в България, което напълно си заслужава да се посети. В селото има възможност да се посетят паметниците, църквите и още много неща. Освен това в селото може да се правят походи и разходки из подножията на Стара планина или например до водопада на село Подгумер. Мястото е изключително приятно и удобно за пикник.
В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на софийско нахлуват племената: татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.
Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.
Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерския манастир, в който често отсядал дяконът Левски.
От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.
Край селото в края на ул. Св. Димитър" е разположен Дом за възрастни с умствена изостаналост, на територията на което се намира средновековният Подгумерски манастир „Св. Димитър“, част от Софийската Мала света гора. През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей Паунов „Георги и пеперудите“, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам, след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кинофоруми. Печели призове в Загреб, Краков, Сараево, Пловдив, Берлин, Триест.
